Инфлацията, тормозеща Европа, се повиши до 2.9% през декември, възстановявайки високите си нива след седем поредни месечни спадове, тъй като цените на храните се повишиха, а подкрепата за високите сметки за енергия приключи в някои страни. Повишаването на ценовите нива поставя под съмнение прогнозите за бързо намаляване на лихвените проценти от Европейската централна банка (ЕЦБ), предава AP.
Цифрата е по-висока спрямо годишната инфлация от 2.4% , регистрирана през ноември, но е доста по-ниска от пика от 10.6% през октомври 2022 г.
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард предупреди, че инфлацията може да нарасне през следващите месеци, като се отклони от неотдавнашния си низходящ път. Централната банка на 20-те държави от ЕС, които използват евровалутата, повиши своя референтен лихвен процент до рекордно високите 4% и казва, че ще го задържи там толкова дълго, колкото е необходимо, за да намали инфлацията до целта си от 2%, считана за най-добра за икономиката.
По-бързият от очакваното спад на инфлацията през последните месеци на 2023 г. накара някои анализатори да прогнозират, че централната банка ще започне да намалява лихвените проценти още през март. Възстановяването на инфлацията през декември подкрепи анализаторите, които прогнозират, че лихвите няма да започнат да падат до юни 2024 г.
Карстен Бжески – главен икономист за еврозоната в банката ING – каза, че скокът на инфлацията от 2.3% до 3.8% в Германия, най-голямата икономика в Европа ,
укрепва позицията за поддържане на много стабилна работна ръка и без прибързване с решенията за намаляване на лихвените проценти“.
Длъжностни лица от Федералния резерв на САЩ също подчертаха важността на поддържането на високи лихвени проценти, докато инфлацията „явно тръгне надолу“, според протокола от срещата им на 12-13 декември, публикуван в сряда. Фед сигнализира за три намаления на лихвените проценти тази година. Потребителските цени в САЩ са нараснали с 3.1% през ноември спрямо година по-рано.
По-високите лихви са типичният инструмент на централната банка срещу инфлацията, като се повишава цената на заемите за потребителски покупки, особено на къщи и апартаменти, и за бизнес инвестиции в нови офиси и фабрики. Това намалява търсенето на стоки и облекчава натиска върху цените, но също така може да ограничи растежа в момент, когато има недостиг в Европа. Икономиката се е свила с 0.1% през тримесечието от юли до септември.
Самата инфлация обаче е ключово предизвикателство за икономическия растеж, тъй като ограбва покупателната способност на потребителите. ЕЦБ – подобно на други централни банки по света – каза, че бързото повишаване на лихвите е най-добрият начин инфлацията да се постави под контрол и да се избегнат още по-драстични мерки впоследствие. Декемврийската инфлация е увеличена заради края на енергийните субсидии в Германия и Франция, които понижиха цените преди година.
Базисната инфлация, която изключва нестабилните цени на горивата и храните, се понижи до 3.4% от 3.6% през ноември, според данни на Евростат. Цифрата се следи отблизо от ЕЦБ.
Инфлацията скочи в Европа, след като възстановяването от пандемията COVID-19 оказа влияние върху доставките на части и суровини, а след това и когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г., което доведе до повишаване на разходите за храна и енергия. Оттогава Европа намери други алтернативи за доставки на неруски природен газ за производство на електричество, електроцентрали и отопление на домове, така че цените на енергията се понижиха.
Европа и останалият свят са изправени пред нови забавяния и по-високи цени на потребителските продукти, тъй като атаките на йеменските бунтовници хуси изплашиха както най-големите компании за контейнерни превози в света, така и енергийния гигант BP да плават през Червено море и Суецкия канал.
