Институтът за пътна безопасност (ИПБ) излезе с остро становище, в което категорично осъжда настоящата практика на скрит пътен контрол, известна като „полицай в храстите“. Според експертите, този подход не само че не повишава безопасността, но и създава опасности, руши общественото доверие и е доказано неефективен. ИПБ призовава България да се откаже от този остарял модел и да възприеме доказаните европейски практики, основани на превенция и прозрачност.
Ключови проблеми на скрития контрол: Защо „полицай в храстите“ вреди?
- Създава опасности, вместо да ги предотвратява. Внезапната поява на скрит патрул или камера провокира паническо спиране от страна на водачите (т.нар. „ефект на кенгуруто“), което е предпоставка за тежки верижни катастрофи. По този начин контролният орган се превръща в източник на риск, вместо да го намалява.
- Подкопава доверието и възпитава страх, а не отговорност. Според учебни материали на самата Академия на МВР, „всички форми на скрит контрол предизвикват напрежение, раздразнителност и отчуждават“. Този подход превръща полицаите и шофьорите във врагове и насърчава манталитета „важно е да не те хванат“, вместо „важно е да карам безопасно“.
- Контролът е на „хранилки“, а не на опасни места. Експерти и граждани са единодушни, че камерите и патрулите масово се разполагат на удобни за глобяване прави участъци, а не на реалните „черни точки“ с концентрация на катастрофи. Това доказва, че целта не е безопасност, а събиране на глоби.
Успешните държави: Превенция и прозрачност
България продължава да е сред страните с най-висока смъртност по пътищата в ЕС (74 загинали на милион жители). За сравнение, лидерите по безопасност като Швеция (20/млн.) и Норвегия (16/млн.) имат в пъти по-добри резултати. Техният успех се дължи на коренно различна философия:
В Швеция, Норвегия, Нидерландия и Дания камерите винаги са видими и обозначени с пътни знаци. Целта е превенция, а не наказание. Идеята е водачите да намалят скоростта в целия участък, осъзнавайки наличието на контрол, а не да бъдат „хванати в крачка“. Контролът се осъществява само на доказано опасни места, определени след анализ на риска.
Предложението на ИПБ: 4 стъпки към модерна пътна безопасност
Институтът за пътна безопасност предлага конкретни мерки за промяна:
- Пълна прозрачност и видимост: Всички камери (стационарни и мобилни) и патрули да бъдат задължително видими и предварително обозначени с пътни знаци.
- Контрол само на „черните точки“: Разполагането на контролни средства да става единствено на места с доказана концентрация на тежки катастрофи, а не на удобни за глоби „хранилки“.
- Инвестиции в превенция, не в репресия: Да се инвестира в подобряване на опасната инфраструктура (кръстовища, маркировка, осветление) и в обучение на водачите, вместо в още камери за скрит контрол.
- Партньорство, а не война: Държавата трябва да спре да третира гражданите като врагове. Нужен е диалог и общи усилия за постигане на споделена цел – нула жертви по пътищата.
Време е да заменим остарелия модел на страха с модерния европейски подход на превенцията и партньорството. Само така можем да постигнем реална и трайна безопасност по пътищата на България, заключават от ИПБ.
