Съдържание
63-годишният Ебрахим Раиси загина при катастрофа с хеликоптер на 19 май, при която загинаха и външният министър на страната и други.
Извънредни избори
Иранците гласуваха в петък на извънредни избори, за да изберат нов президент на мястото на покойния Ебрахим Раиси, който загина в катастрофа с хеликоптер миналия месец. Общественото недоволство е широко разпространено в Ислямската република след години на икономически проблеми, масови протести и напрежение в Близкия изток.
Избирателите имат избор между кандидати с твърда линия и малко познат политик от реформаторското движение на Иран, което се стреми да промени шиитската теокрация отвътре. Както е обичайно от Ислямската революция през 1979 г., жените и тези, които призовават за радикални промени, са изключени от изборите, а самият вот няма да бъде наблюдаван от международно признати наблюдатели.
Избори на фона на напрежение в Близкия изток
Изборите се провеждат на фона на по-широко напрежение в Близкия изток, свързано с войната между Израел и Хамас в Ивицата Газа. През април Иран за първи път извърши директна атака срещу Израел поради войната в Газа, докато милициите, които Техеран въоръжава в региона — като ливанската Хизбула и йеменските бунтовници от Хути — участват в боевете и са ескалирали своите нападения.
Междувременно, Иран продължава да обогатява уран до почти военни нива и поддържа запас, достатъчен за изграждането на няколко ядрени оръжия, ако избере да го направи.
Влияние на върховния лидер
Въпреки че 85-годишният върховен лидер на Иран аятолах Али Хаменей има последната дума по всички държавни въпроси, президентите могат да насочат политиката на страната към конфронтация или преговори със Запада.
Ниска избирателна активност
С оглед на рекордно ниската избирателна активност на последните избори, остава неясно колко иранци ще участват в петъчния вот.
Министърът на вътрешните работи Ахмад Вахиди, който отговаря за провеждането на изборите, обяви, че всички избирателни секции са отворили точно в 8 часа местно време. Хаменей беше сред първите, които гласуваха, като призова обществото да се включи в изборите.
„Участието на хората с ентусиазъм и по-голям брой гласоподаватели е абсолютна необходимост за Ислямската република“, каза Хаменей.
Държавната телевизия по-късно излъчи кадри от избирателни секции в страната с умерени опашки.
Трима основни кандидати
Анализаторите широко описват надпреварата като тройна битка. В нея участват двама представители на твърдата линия — бившият ядрен преговарящ Саид Джалили и председателят на парламента Мохамад Багер Калибаф. Шиитският духовник Мостафа Пурмохамади също остава в надпреварата, въпреки че се представя слабо в проучванията.
От друга страна, кандидатът на реформаторите Масуд Пезешкиан се е обединил с фигури като бившия президент Хасан Рухани, при чието управление Техеран подписа историческото ядрено споразумение от 2015 г. със световните сили. Ядреното споразумение в крайна сметка се разпадна и твърдолинейните отново заеха водещи позиции.
По-висока избирателна активност може да увеличи шансовете на Пезешкиан, 69-годишен сърдечен хирург, който се стреми към възобновяване на ядреното споразумение и по-добри отношения със Запада.
Въпроси относно Пезешкиан
Но остава неясно дали Пезешкиан може да набере необходимата инерция, за да привлече избирателите към урните. Има призиви за бойкот, включително от затворената носителка на Нобелова награда за мир Нарджес Мохамади. Междувременно, Хаменей вече отправи тънко завоалирано предупреждение към Пезешкиан и неговите съюзници за желанието им да се обърнат към Америка.
Подробности за изборите
Повече от 61 милиона иранци над 18-годишна възраст имат право да гласуват, като около 18 милиона от тях са на възраст между 18 и 30 години.
Иранският закон изисква победителят да получи повече от 50% от всички подадени гласове. Ако това не се случи, двамата кандидати с най-висок резултат ще продължат към втори тур след седмица.
63-годишният Раиси загина при катастрофата с хеликоптер на 19 май, при която загинаха и външният министър на страната и други. Той се смяташе за протеже на Хаменей и потенциален наследник на поста върховен лидер.
Все пак, много хора го познават заради участието му в масовите екзекуции, извършени от Иран през 1988 г., и за ролята му в кървавото потушаване на протестите след смъртта на Махса Амини през 2022 г., младата жена, задържана от полицията за предполагаемо неправилно носене на задължителния хиджаб.
