След краха в СОС и в Парламента Възраждане вече е четвърта парламентарна сила и остана без своя група в София.. Отлюспеният Дренчев отговори на атаката с подигравка към Костя Копейкин.
„Ако Костадинов управляваше България, аз вече щях да съм в Белене!
Ама… няма да управлява!“
После Дренчев обясни подробно защо Възраждане никога няма да изпълни обещанията си, а ще го играе купена опозиция на хранилката на властта, давайки примера в столичния общински съвет.
Ето анализа на Дренчев за случилия се разпад в столицата:
Да бъдат обяснени вчерашните успехи на групата на Възраждане в СОС с „били ги били купили“ е крайно примитивно и малоумно .
Моята оценка е следната: общинските съветници се справиха блестящо в системата „всеки срещу всеки“, в схватка с далеч по-силни и опитни противници. Накрая се оказа, че нашите представители са получили по-голяма тежест в СОС от тази, която избирателите са ни доверили на изборите. Разбира се, нашето разширение е за сметка на нечие свиване, а ощетените обвиняват всички други във всичко друго, но не и себе си.
Обяснението „взели са едни пари“ е малоумно – ние в СОС сме придобили влияние, тоест – би трябвало да сме дали пари, а не да сме получили. По тази логика обяснението би трябвало да бъде „Възраждане купиха ППДБ“, но – за съжаление – не е варно.
Истината е, че (част от) нашите общински съветници успешно маневрираха между тежки воденични камъни и когато достигнаха призовото място – получиха хули, вместо овации.
Причината да бъдат охулени? Получили са влияние в СОС! Не е ли това чудесно, не са ли ни изпратили избирателите ни точно за това?
В парламента избирателите също ни изпратиха за да постигнем поне нещо от нашата програма. Ние не постигаме нищо, но имаме оправдание – „управляващите не ни дават“.
Не трябва ли и опозицията от парламента вместо да хленчи, настойчиво да търси начин как да свърши поне част от това, което са ни възложили избирателите? Дали с това, че зададох последния въпрос на глас, не си заслужих куршума в гърба ?
