Цената на свободата е „само“ 3 трилиона долара годишно.
През 2021 г. Сам Алтман, главен изпълнителен директор на OpenAI, публикува провокативното есе „Законът на Мур за всичко“. В него той прогнозира революционните промени, които изкуственият интелект (ИИ) ще внесе в живота ни. Алтман очерта картината на бъдещето, в което ИИ ще поеме повечето производствени задачи, освобождавайки времето на хората за творчество, комуникация и саморазвитие. Според него обаче подобен сценарий ще изисква радикално преразглеждане на социалната политика на САЩ.
Същността на предложението му е въвеждането на система за безусловен базов доход (ББД), която ще може да осигури финансова подкрепа на населението в условията на масова автоматизация и загубата на работни места. Алтман предлагаше да се създаде нова система за социално подпомагане, която да компенсира икономическите „шокове“, причинени от новите форми на автоматизация, и да подкрепя големи групи от населението, които са останали без работа. Такива програми вече бяха изпробвани в САЩ с цел намаляване на икономическата нестабилност и подобряване на жизнения стандарт. Ако бъдат успешно разгърнати, те биха могли да се превърнат в национална програма.
От 2017 г. насам в САЩ са осъществени около 120 пилотни проекта за безусловен базов доход, повечето от които са реализирани от местните власти. Като цяло тези програми са успешни за намаляване на икономическата тревожност и подобряване на жизнения стандарт на получателите. Поддръжниците на тези програми виждат бъдеще, в което те могат да бъдат разширени до национално равнище. Много технологични лидери и футуристи твърдят, че това е необходимо, за да се смекчат последиците от предстоящата вълна на тотална роботизация и автоматизация.
Възниква обаче въпросът: може ли националната система за ББД да функционира според очакванията на нейните поддръжници? И как една такава система може да се превърне от местно ниво, финансирано с излишни бюджетни средства, в мащабна национална програма, изискваща сериозни и постоянни източници на приходи? Основният въпрос, който често се повдига във връзка с ББД, е нейната цена.
Според различните оценки, за да се изплащат на всеки американец по 10 000 долара годишно, ще са необходими повече от 3 трилиона долара годишно. Някои експерти смятат, че тези оценки са преувеличени, като посочват необходимостта да се помисли за една данъчна система, която да преразпределя приходите, а не да създава нови. Така например икономистът Карл Уидърквист от университета в Джорджтаун твърди, че реалните разходи за ББД ще бъдат много по-ниски от посочените, тъй като значителна част от средствата ще бъдат преразпределени чрез данъчната система.
Едно от предложенията за финансиране на ББД е да се въведат нови данъци, включително данъци върху имуществото, големите активи на компаниите и наследствата. Значителна част от средствата биха могли да дойдат от най-богатите семейства в САЩ. По този начин по-голямата част от данъчната тежест ще се прехвърли върху най-богатия 1% от гражданите, докато по-голямата част от населението или ще се облагодетелства значително, или няма да усети никаква промяна.
От друга страна, критиците твърдят, че ББД няма да замени работното място, а само ще допълни доходите, което едва ли ще промени драстично финансовото положение на хората. Проучванията показват, че месечните плащания от 1000 долара помагат за покриване на основните разходи, но не подобряват качеството на работата или достъпа до качествено здравеопазване.
Политическото прилагане на ББД също е под въпрос. В силно поляризирания Конгрес на САЩ приемането на такъв мащабен проект е малко вероятно. Някои експерти считат, че вместо да се създават нови програми, вниманието трябва да се насочи към защита и разширяване на съществуващите социални придобивки като социалното осигуряване и Medicare.
Идеята за ББД се харесва както на прогресивните, така и на консервативните политици, но по различни причини. Прогресивните виждат в нея начин за разширяване на социалната сигурност, докато консерваторите – възможност за намаляване на съществуващите държавни разходи за социални програми.
Някои експерти предлагат алтернатива под формата на универсални основни услуги, които биха направили жилищата, образованието и здравеопазването достъпни за сметка на държавната намеса. Подобна система би могла да бъде по-ефективна в борбата с бедността и неравенството, отколкото простото предоставяне на парични суми.
Следователно прилагането на безусловния базов доход остава спорен и сложен въпрос, изискващ сериозни финансови и политически усилия. В условията на нарастващо неравенство и автоматизация е необходимо да се намери балансиран подход, който да осигури достоен стандарт на живот за всички граждани.
Има и още по-радикални идеи. Водещи икономисти, аналитици и финансисти още през 2019 година изказаха мнението, че ББД всъщност твърде много прилича на социализъм. Авторите на това изследване се съмняват, че ежемесечните плащания са най-добрият начин да се помогне на хората, които остават без работа заради роботизацията на труда. Те подчертават, че парите, изхарчени за ББД, не могат да бъдат инвестирани. Колкото повече хора започнат да получават ББД, толкова по-малко средства ще остават за изграждането на структурите и системите, необходими за прогресивните цели на ББД.
Темата е наистина сложна, но и належаща, и именно затова горещо се обсъжда почти всеки ден. Но е ясно, че тази толкова бързо настъпваща роботизация и автоматизация ще промени целия свят. Дали това ще бъде утопия или нещо друго предстои сами да се убедим.
Източник: Даниел Десподов
