Незаконните сметища са тихата епидемия на България. Съществуват на ръба на вниманието – край села, в междублокови пространства, по дерета, горски пътеки и дори в индустриални зони. Това, което изглежда като локален проблем, всъщност е системен срив – на институциите, на гражданското чувство и на управлението на отпадъци. Докога ще търпим това срамно петно върху облика на страната?
Проблемът в числа и реалности
По данни на МОСВ и различни НПО, в страната има над 2 500 регистрирани нерегламентирани сметища, а реалният им брой вероятно е десетократно по-голям. Някои се виждат от космоса, други са скрити в тревата до квартални паркинги. Проблемът не подминава и големите градове – Пловдив, София, Варна, Стара Загора – но е най-болезнен в селските и полуселските райони, където липсва контрол, а институциите действат формално.
Безконтролен хаос и институционална инерция
-
Неефективен контрол – РИОСВ и общините често действат постфактум. Глобите са редки, а премахването на сметище не означава устойчиво решение.
-
Слаби санкции – Дори когато има наложени глоби, събираемостта им е мизерна. Актовете се обжалват и губят сила.
-
Ниска култура на изхвърляне на отпадъци – Част от населението не прави разлика между сметище и контейнер. Без достъпни екоуслуги в малките населени места, се връщаме към дивата природа – като фон за хладилници, гуми и строителни отпадъци.
-
Общинско бездействие или неглижиране – В много случаи общините не разполагат с ресурс, воля или система за навременно идентифициране и премахване на сметищата.
Околна среда, здраве, икономика
-
Замърсена почва и вода – Подземните води в близост до незаконни сметища често съдържат тежки метали и канцерогенни вещества.
-
Риск за здравето – Образуване на зловещи огнища за зарази – от гризачи до комари и патогени.
-
Удар върху туризма и имиджа на страната – Туристи, които откриват диви сметища край природни забележителности, рядко се връщат.
-
Икономическа тежест – Почистването на едно незаконно сметище струва между 5 000 и 50 000 лева, в зависимост от обема и терена.
Решения има – липсва воля
-
Видеонаблюдение и фотокапани – Модел, приложен с успех в общини като Бургас и Габрово. Заснетите нарушители се санкционират автоматично.
-
Мобилни екоекипи и платформи за сигнали – Приложения като „Гражданите“ и „За чиста България“ улесняват подаването на сигнали, но реакцията зависи от общинската активност.
-
Камери за публичен натиск – Прозрачна онлайн карта с локации на сметища, къде са премахнати и кои общини бездействат. Това работи в Румъния и Полша.
-
Сериозни глоби и съдебна събираемост – Нужна е промяна в закона за опазване на околната среда с фокус върху реално събираеми санкции.
-
Образование и ангажиране на млади хора – Кампании в училищата и младежки екоинициативи създават дългосрочна култура.
Надежда в морето от отпадъци
-
Столична община наскоро започна пилотна програма с дронове за откриване на сметища.
-
Пловдив внедрява геолокационна система за проследяване на строителни отпадъци.
-
Бургас поставя камери в рискови зони и работи с НПО за доброволчески акции.
-
Севлиево и Добрич работят с местните училища за кампании по разделно събиране.
Промяната започва от дъното на контейнера – или отвъд него
Да се справим с незаконните сметища не е утопия. Това е въпрос на управление, воля и обществен натиск. Ако институциите спят, нека ги събудим с камери, сигнали и гняв. Ако гражданите бездействат, нека им покажем алтернативата: чиста, зелена и уважавана България. Време е да изчистим не само боклука, а и безотговорността.
NewsPoint – защото истината трябва да бъде изречена.
