Неправилното разпределение на финансовия резултат по хранителната верига в България е един от основните фактори, довели до широко недоволство сред потребители, производители на храни и земеделски стопани през последния месец.
Владислав Михайлов от Националната асоциация на млекопреработвателите заяви по време на кръгла маса, организирана от Българската аграрна камара, че в страната е налице сериозен проблем с ценообразуването и достъпа на българските граждани до храна, като много от тях са най-бедни в Европа.
Михайлов подчерта, че 63% от всички приходи от продажби на храни в България минават през 6-8 големи търговски вериги, контролирани от 5 корпорации. В същото време на тези вериги се конкурират около 3000-4000 бизнес оператора в хранително-вкусовата промишленост и между 10 000 и 15 000 земеделски производители на плодове и зеленчуци.
Той сподели, че отношенията между големите търговци на дребно и производителите са преминали през значителна еволюция. Договорите вече се сключват в строго затворени кръгове, като условията често включват сериозни санкции при разкриване на информация.
Михайлов даде конкретни примери за ценовите дисбаланси, като посочи, че сирене, което се закупува от производител за 10-12 лв./кг, се продава на регала за 21-22 лв./кг, а кашкавал, който се закупува за 15-20 лв./кг, може да бъде на цена от 22 до 30 лв./кг. Така надценката на млечни стоки понякога достига до 110%.
По думите му, проблемът не е само в търговците, но и в държавните органи като Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите. Той постави въпроса: „Къде е българската държава?“
Михайлов също отбеляза, че производителите, които са в ситуация на силен натиск от търговците, често нямат друг избор. Според него през последните 10-15 години над 70 предприятия са прекратили дейността си, като 90% от тях са били ангажирани основно с веригите за разпространение на продуктите.