Приемането на еврото в България се очаква да бъде използвано от измамници, като най-уязвими ще са хората, които досега не са боравили с единната европейска валута. Министерството на вътрешните работи (МВР) предупреждава, че най-честите опити за измама ще се случват през мобилните телефони и в интернет.
„Измамници ще се опитат да се облагодетелстват, затова хората трябва да спазват прости правила“, заяви Ивелина Трошанова, началник-сектор „Противодействие на престъпления срещу финансово-кредитната система и компютърни престъпления“ към Главна дирекция „Национална Полиция“ (ГДНП). Тя участва във форум, организиран от АИКБ и МВР, посветен на възможните измами и фалшификации при преминаването към евро.
Най-много опити за измами се очакват чрез фишинг имейли – съобщения, целящи кражба на лична информация за банкови сметки. Подобни схеми са били най-чести в Хърватия при приемането на еврото, обясни Ивелина Трошанова.
Други рискове са свързани с:
- Фалшиви обменни бюра за обмяна на левове срещу евро.
- Фалшиви онлайн платформи и заблуждаващи съобщения в социалните мрежи.
- Телефонни измами.
Най-честият метод ще бъде изпращане на заблуждаваща информация по имейл или комуникационно приложение (например Viber) на мобилния телефон. Измамниците използват социално инженерство – създават доверие и чувство за спешна нужда от действие у жертвата, като същевременно електронната комуникация ги прави анонимни.
Типичен сценарий: Жертвата получава имейл, SMS или съобщение в чат приложение, често с логото на банка, което призовава към спешни действия. Например, съобщението може да гласи, че трябва да се направи нещо, за да бъдат превалутирани парите по банковата сметка.
Превалутирането ще стане автоматично и хората не трябва да предприемат никакви действия.
Въпреки това, съобщението може да съдържа текст от типа: „Моля, потвърдете самоличността си“ и линк. Този линк води до фалшив сайт на банка, където се изисква попълване на лична информация – данни за сметки, пароли, имена. Ако жертвата предостави тези данни, тя реално дава достъп на измамниците до банковата си сметка.
Възможен е и друг сценарий, при който се иска жертвата да прехвърли парите си от левова сметка в друга, евро сметка.
Измамите с физическо присъствие обикновено се извършват от екипи, в които всеки има своя роля. Измамникът може да се представи за фалшив банков или пощенски служител. Те са убедителни и работят в екип, за да спечелят доверие, като могат да предложат съдействие за обмяна на валута или по-изгоден курс.
Фишинг атаките, насочени към бизнеса, също са възможни. След отваряне на изпратен фишинг линк, измамниците могат да се включат в бизнес кореспонденцията на фирмата. Те разбират с кои доставчици работи компанията и изпращат имейл от името на търговски партньор, давайки нова банкова сметка за плащане. Така парите отиват директно при тях.
Правото в обращение на фалшиви банкноти може да бъде осъществявано в търговски обекти с големи обороти в брой. Възможни са и опити за използване на законно работещи фирми за легализиране на мръсни пари, предупреди Анелия Ангелова-Тодорова, началник-сектор „Изпиране на пари“.
Рискови сектори за пране на пари са:
- Недвижими имоти: Купуване на имоти с подставени лица или бързо връщане на банков кредит с налични „мръсни пари“, като за източник на средствата за покупката се посочва банковият кредит.
- Търговия с луксозни стоки: Купуване на стоки с пари в брой.
- Обменни бюра, инвестиции в благородни метали и онлайн хазартни игри.
Най-уязвими за измами са:
- Възрастните хора: Те са по-доверчиви и нямат съмнения към лица, представящи се за полицаи, банкови или пощенски служители. Рискът за тях е изключително голям.
- Хората с ниска дигитална грамотност (често възрастни).
- Касиери в малки населени места, които нямат опит в работата с евро банкноти.
Съвети от МВР:
- Не давайте пари на непознати, дори да предлагат изгоден курс за обмяна.
- При онлайн плащания използвайте двуфакторна идентификация.
- Ако фирма получи нова банкова сметка за плащане от партньор по имейл, проверете сметката по телефона преди превода.
- В малките магазини е добре да се използват машини за разпознаване на фалшиви банкноти.
- Банките никога не искат лична информация, данни за сметки и пароли. Не попълвайте подобни данни в сайтове в интернет, получени по имейл или SMS.
Много хора използват телефона си за плащане в магазини чрез NFC протокола (безжична комуникация в близко поле). Измамници обаче разполагат с устройства, чрез които могат да прихванат NFC протокола и да получат достъп до парите на жертвата.
Експертни съвети за сигурност при NFC плащания:
- Използвайте двуфакторна идентификация (пръстов отпечатък или сложна парола) при всяко плащане.
- Активирайте NFC функцията непосредствено преди плащане и я изключвайте веднага след това. Така се намалява рискът от прихващане на протокола, например в градския транспорт.
Наблюдава се повишаване на случаите на измами чрез чат приложения, включително съобщения за „превалутиране“ на пари. Тези престъпления са сложни, тъй като жертвата доброволно предоставя достъп до средствата си, обясни Владислав Донев, началник сектор „Незаконна пропаганда и интернет платформи“, дирекция „Киберпрестъпност“. Основната цел на МВР в тези случаи е парите да бъдат върнати преди осчетоводяването на превода.
Виктор Стоименов, началник-сектор „Фалшификации“ към ГДБОП, предупреди за рязко увеличение на фалшивите левови банкноти през последните месеци. Данни на БНБ показват 1249 фалшиви банкноти само през второто тримесечие на настоящата година, спрямо 1229 за цялата минала година. Най-често се фалшифицират банкноти от 100 лв. и 50 лв.
Важно: Ако случайно попаднете на фалшива банкнота и съзнателно се опитате да платите с нея, това е престъпление. Според Наказателния кодекс, това се наказва с лишаване от свобода от една до три години и глоба до 1000 лв.
Качеството на фалшивите банкноти не е много добро, но може да заблуди на пръв поглед. При пипане обаче се усеща липсата на релеф, а защитната нишка е грубо отпечатана. Фалшификаторите вече използват лесно преносимо оборудване – лаптоп и обикновен принтер, като свалят висококачествени дигитални копия на банкноти от интернет.