Икономистът от Пловдив Георги Стоев стартира лична инициатива в социалните мрежи, за да отговаря на въпросите на гражданите относно промените, които ще настъпят след влизането на България в Еврозоната. Един от основните въпроси, които вълнуват хората, е как ще се променят лихвите по кредитите.
Лихвите по съществуващите кредити
Законът за въвеждане на еврото в България ясно регламентира, че:
✅ Фиксираните лихви няма да се променят – банките не могат да променят едностранно условията на заемите само заради преминаването към евро.
✅ Променливите лихви също няма да се повишат в резултат на приемането на еврото – законът изисква запазване на еквивалентността при превалутирането.
Важно е обаче да се отбележи, че ако референтните лихвени проценти се покачат (както може да се случи в бъдеще), лихвите по променливите кредити ще нараснат. Това не е следствие от приемането на еврото, а от нормалните пазарни процеси.
Какво ще стане с новите кредити след 1 януари 2026 г.?
Има две основни тези относно бъдещата лихвена динамика:
1️⃣ Лихвите ще се повишат, защото банките ще преминат към EURIBOR
В момента референтният процент на българските банки е близо до 0%, докато 3-месечният EURIBOR е около 2.5%. Ако банките започнат да използват EURIBOR като основа, лихвите по новите кредити вероятно ще бъдат по-високи.
2️⃣ Лихвите ще останат стабилни или ще се понижат, защото банковите резерви ще намалеят
След влизането в Еврозоната минималните задължителни резерви на банките ще спаднат от 12% на 1%, което на теория би могло да увеличи паричното предлагане и да запази лихвите на по-ниски нива.
Ще поскъпнат ли кредитите?
Точна прогноза за нивата на лихвите през 2027 г. е трудна, но според Стоев те по-скоро няма да бъдат по-ниски от сегашните. БНБ също очаква плавна адаптация на банковата система без сериозни макроикономически рискове.
Заключение:
- Лихвите по съществуващите кредити няма да се променят заради приемането на еврото.
- Бъдещите лихви зависят от множество фактори, включително глобалните финансови условия и политиката на Европейската централна банка.
- Вместо да се фокусират само върху рисковете от влизането в Еврозоната, хората трябва да отчитат и настоящите рискове, произтичащи от това, че България все още е извън нея.
Стоев обещава да продължи дискусията, като в следващите си публикации ще се фокусира върху въпросите за макроикономическата стабилност и финансовия суверенитет.
