В днешно време общоприетите стандарти за женска красота често влияят върху самочувствието и емоционалното състояние на нежния пол. Причината е, че привлекателността все по-често се свързва с определени размери на тялото или с корекции по лицето. На жените е наложено как да изглеждат, да се обличат и държат в обществото, ако искат да привлекат вниманието върху себе си. Заради изкривената представа за красота, днес хиляди жени по света страдат от неизлечими болести или не харесват външността и тялото си.
Истината е, че всяка жена е красива, независимо от външния ѝ вид. Формата на тялото и чертите на лицето са строго индивидуални и всяка намеса с цел промяна на външността, може да наруши естественото излъчване и красота, която една жена притежава. В обществото са наложени стереотипи и предразсъдъци, от които умът трябва да се освободи. Защото човешкото тяло е своеобразен храм и изисква необходими грижи. Някакви идеи как са изглеждали жените през вековете? Настанете се удобно и нека въображаемо проследим колко много са се изменили стандартите за красота от Древен Египет до днес.
Жената като олицетворение на богиня в Египет
В този период идеалната жена е описана като стройна, с тънка талия и слаби бедра. Символ на изящество е била издължената форма на лицето и плътните устни. Още от древни времена жените са прибягвали до накити, мазила и татуировки, за да акцентират върху хубостта си и поддържания външен вид. Историческите сведения от този период изобразява египетските жени с характерната очна линия, която освен за красота е служила за предпазване на окото от пряка слънчева светлина и инфекции. За да подчертаят сочността на устните си, жените от тази епоха са използвали различни примеси, къна и дори пчелен восък. В Египет за пръв път жените са носили перука, а мъжете са ги намирали за доста атрактивни с нея.
Естествената красота през Средновековието
През този период жените са били подчинени на мъжете и обикновено техният образ не се е откроявал в обществото. Независимо дали са бедни или богати, жените са били по-нискостоящи в йерархията от мъжете. Гримът е бил забранен, защото се е приемало, че с нанасянето му върху лицето, жените ще се приобщят към дявола. Идеалът за красота се е изразявал в млечнобялата кожа, демонстрираща нежност и чистота, както и дългата руса коса, символ на невинност и женственост. Мъжете са намирали спретнатите жени за силно привлекателни. Тялото не е оказвало значение върху красотата, въпреки че повечето жени са били много слаби, с тънка талия и тесен ханш. Голяма част от жените през Средновековието са приготвяли различни смеси от билки или цветя, които са използвали, за да поддържат кожата си мека.
Сладостта на Италианския ренесанс
Заобленото тяло, едрите бедра и големи ръце са се смятали за изключително привлекателни. Мъжете са предпочитали жената да има руса коса и много светла кожа, защото визуално е изглеждала по-млада. Слабите жени са възприемани за болни или много бедни и недохранени. Естествената красота е взела превес над мазилата и украшенията, но въпреки това повечето жени са използвали грим в ежедневието си. Пищният бюст е изразявал женственост. Идеалните черти на лицето са включвали тънки вежди, изпъкнали очи, розов цвят на бузите и къдрава коса. Големият нос и чело са символизирали благороднически вид. Както във всяка друга епоха и по времето на Ренесанса гладката кожа е била високо оценена. Жените са използвали студени кремове, за да поддържат нежна кожата си. Подобни кремове са били добре ароматизирани, но част от тях били високо съдържание на живак или сяра, което е причинявало рани на кожата.
Тънката талия като идеал за съвършенство през XIX век
С напредването на технологиите и развитието на медиите в Западна Европа, рекламата постепенно навлизала в ежедневието, а с нея се появявали и първите снимки на модели на облекло. По-богатите жени се интересували от списания с модна тематика и придържали към последните модни течения. Идеалът за красота през този период е свързан с пищната фигура, големия бюст, широките рамене, големите бедра и най-важното тънката талия. Мъжът е трябвало да обхване талията на жената с две ръце, а това е било постижимо с носенето на силно стиснати корсети. Рисковете за притискане на вътрешните органи обаче са били големи и много жени са имали здравословни проблеми. В последното десетилетие на ХIХ век драстично се увеличила консумацията на продукти за разкрасяване. Откроявали са се определени брандове козметика, свързани с грижата за косата и кожата.
Независимата европейска жена на ХХ век
ХХ век е период, свързан с големи промени спрямо ролята на жената в обществото. Дамите ставали все по-еманципирани, част от тях заемали високи професионални длъжности. Всяка жена излъчвала самочувствие и увереност. Несъмнено, пример за женска красота от тази епоха е Мерилин Монро. Русите коси, плътните устни, пищен бюст и заоблено тяло са привличали всички мъже. Не толкова външния вид, колкото обноските и елегантността са били водещ фактор за женственост. Едни от най-големите модни дизайнери са развили потенциала си през този век. Жената е наложила уважение у мъжете заради своята независимост и инициативност, а не толкова посредством красотата си. Въпреки това, козметичните процедури са били любимо забавление за дамите. Дългите масажи или басейните с гореща вода се считали за чудесни начини за релаксация.
През разгледаните периоди от време идеалната жена е представена с различни форми на тялото и черти на лицето. Това доказва, че женската красота не е детерминирана от строго определени пропорции, а зависи от излъчването на човек и представата, която оставя след себе си. Защото тенденциите се променя през годините, а заедно с тях и стандартите за идеален външен вид. Едно е сигурно обаче, винаги на мода остава естественият външен вид.
Източник снимки: estespa.bg
