Заради задълбочаващата се демографска криза България се нуждае от дългосрочни и устойчиви решения за бъдещето на пенсионната система. Това заяви пред БНР Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет (ИСС), като подчерта, че настоящата пенсионна реформа приключва през 2037 г.
По думите ѝ ИСС е изготвил единствен по рода си цялостен анализ на пенсионната система, проследяващ нейното развитие от създаването ѝ преди три десетилетия до днес. Документът разглежда както силните, така и слабите страни на системата, включително и натрупаните проблеми. Обхванати са и трите стълба на пенсионното осигуряване – държавното, допълнителното задължително и допълнителното доброволно.
„Няма конкретни предложения за промяна на пенсионната възраст на този етап, но препоръчваме въвеждане на ясен регламент за придобиване на право на пенсия след 2037 г.“, посочи Русинова. Тя припомни, че по действащото законодателство възрастта за пенсиониране между мъжете и жените ще бъде изравнена именно до тази година.
Според нея, ключови приоритети трябва да бъдат както финансовата стабилност на осигурителната система, така и повишаването на адекватността на пенсиите. В този контекст ИСС предлага по-голяма предвидимост при определянето на минималния и максималния осигурителен доход, за да се гарантира дългосрочна устойчивост на системата и възможност за надеждно планиране на бъдещите плащания.
По отношение на добавките, въведени по време на ковид пандемията, Русинова посочи, че те вече са изгубили своята актуалност и е време да се търсят по-добре обосновани социални механизми.
Сред основните препоръки на Съвета е запазването на т.нар. швейцарско правило за индексация на пенсиите. В същото време обаче се предлага минималната пенсия да изпълнява социалнозащитна функция, без да нарушава връзката между осигурителен принос и пенсионни права.
ИСС настоява още за преразглеждане на дефиницията за осигурителен стаж, както и за подобрения във втория и третия стълб на системата. Целта е по-високи и по-устойчиви пенсии за бъдещите поколения пенсионери.
Русинова акцентира и върху необходимостта от мерки на пазара на труда, които да гарантират достатъчен брой заети, за да бъде запазен принципът на солидарност между поколенията – основополагащ за сегашния модел на осигуряване.
В заключение тя подчерта значението на по-добра координация при прилагането на европейските регламенти, тъй като все повече българи упражняват трудовите си права и в други държави от ЕС.
