Двама души стоят един срещу друг и си бият шамари. Когато единият удря, другият не се пази. Стотици хиляди хора гледат това и го намират за истинска тръпка. Търсят я, забавляват се.
Това е философията, която стои зад едно абсурдно шоу, което обаче вече е огромна индустрия. А шамарите продължават до нокаут.
На 30 септември в Саудитска Арабия ще се проведе “Power Slap 11” – състезание по удряне на шамари. А над 8000 души ще го гледат на живо в “ANB Arena” в Рияд. Най-евтините билети струват малко повече от 10 евро.
Събитието е знаково за един “спорт”, на който първоначално всички гледаха с насмешка, докато се провеждаше само в Щатите, но негов домакин вече в Саудитска Арабия, което означава и огромни приходи.
Главното събитие на вечерта ще бъде мачът за титлата в супертежка категория между Коа Върнис (Da Crazy Hawaiian) и Василий Комотски (Dumping), а във “файт картата” има още няколко двубоя, включително между жените Шийна Батори и Джаки Кейтлин.
Очакванията са “Power Slap 11” да бъде гледано от милиони и макар че може всичко това да ви звучи като пълна глупост, организацията е машина за пари.
Зад Power Slap стои не кой да е, а Дейна Уайт – шефът на UFC. Преди две години той основава компанията, след като вижда как в клипове на хора, които си бият шамари, генерират милиони гледания в социалните мрежи.
Още през 2023 година Уайт прогнозира, че “един ден шамарите ще надминат всички други спортове”.
Поради бруталността на спорта първите издания на шоуто са само в щата Невада, където законодателството позволява провеждането на такива събития.
Както правят с UFC и бойните спортове, така и в случая с удрянето на шамари Дейна Уайт и хората му търсят участници, които да станат герои и да ангажират феновете – или да бъдат мразени, или обичани. Но никога да няма безразличие.
Какви са правилата и колко печелят участниците?
Категориите в състезанията са взаимствани едно към едно от смесените бойни изкуства:
- “Муха“ (57 кг),
- ”Петел” (61 кг),
- Свръхлека (66 кг)
- Лека (70 кг)
- Полусредна (77 кг)
- Средна (84 кг)
- Полутежка (93 кг)
- Тежка (120 кг)
- Свръхтежка – (няма горен лимит)
Един мач продължава до 10 рунда. Жребий определя кой ще удря пръв. Защитаващият се няма никакво право да навежда брадата си, да се обръща настрани или да вдига раменете си. Задължително е да носи протектор за зъбите и тапи за уши.
Атакуващият не може да не мести краката си от първоначално заетата позиция и да удря с отворена длан. Трябва да сигнализира на съдията дали първо ще измери с ръка, преди да направи “страйк”, или ще удря без подготовка.
Ако изпълнението е чисто, защитаващият има 60 секунди да се възстанови и ролите да се сменят.
Ако защитаващият падне в нокдаун, има 10 секунди, за да се изправи на краката си, а съдията да прецени дали е в адекватно състояние, за да продължи – като в бокса. Съответно, ако не се изправи, се обявява “нокаут” и срещата приключва.
Точковата система е десетобална, а съдиите отчитат фактори като сила, ефективност, нанесена щета, но и реакцията и времето за възстановяване на защитаващия се.
Резултатите са подобни на бокса. Един мач може да завърши с нокаут, със съдийско решение от “скоркарите” или с технически нокаут, при който даден участник не е в състояние да продължи, макар да се е изправил на краката си. Може да има дисквалификация или техническо решение, при което някой състезател е с контузия, която не му позволява завърши двубоя.
“Разрешената зона” за поемане на удар включва очите, ушите, бузите и скулите.
Участниците получават по 15 000 долара, за да се включат, и още 15 000 долара при победа.
Макар Уайт да се собственик и на двете организации – UFC и “Power Slap”, на бойците от UFC им е забранено да участват в състезания по шамари.
Разбира се, има някои изключения – като Пейдж Ванзант, която е смятана за един от ветераните в смесените бойни изкуства.
„Беше наистина странно усещането да стоиш там с ръце зад гърба и да чакаш ударът да дойде върху теб. Беше грубо удоволствие. Точно такъв адреналин търсех и имах нужда от него. Възможността да бъдеш нокаутиран от някого е вълнуваща”, обяснява Ванзант при победния си дебют в шамарите срещу Кристин Волмаранс в зала „Фонтенбло“ в Лас Вегас.
Всъщност нейното участие само показва, че хората в “Power Slap” са готови на всичко за пари.
Моралният въпрос
След кариерата си в UFC тя участва в състезание по бокс без ръкавици, записа кеч мач, а междувременно си направи акаунт в мрежата Only Fans.
Разбира се, Дейна Уайт има много противници, но не е трудно да са намерят и хора, които да го защитят.
Бившият шампион на UFC в средна категория Майкъл Биспинг разказва за случай, в който “Power Slap” се оказва последен шанс за някого.
“Имаше човек, който има дете с рядко заболяване. Той ми разказа, че е готов на всичко, за да събере пари. И че ако не участва в “Power Slap”, ще го направи някъде, където няма правила, няма атлетическа комися и няма медицински преглед”, разказва Биспинг.
Тук идва моралният въпрос – възползва ли Уайт от хора в отчаяно състояние или най-вече от такива, които просто са алчни за пари и слава?
Всъщност, макар много от феновете да не си дават сметка, “Power Slap” е по-опасно занимание от смесените бойни изкуства, защото при вторите бойците могат да се защитават и да се пазят от опасни удари. Тук не могат.
Университетът в Питсбърг и “VA Pittsburgh Healthcare System” установяват, че 78% от участниците в състезание по шамари още в първото шоу са показали поне един признак на мозъчно сътресение. Става дума за безизразно гледане, забавени движения, проблеми с координацията и дори повръщане или припадъци.
Проучването на двете организации разкрива, че от 333 прегледани удара близо 30% са довели до видими сътресения, а 20 участници са показали признаци на множество сътресения.
На фона на тези данни, плановете на Дейна Уайт са грандиозни:
„Изграждаме още един нов боен спорт, както направихме с UFC. Скоростта на растеж и размерът на влечението в бизнеса са забележителни”.
“Ние имаме малка, сплотена група от собственици без външни инвеститори. Висока печалба с висока конверсия на парите. Този спорт става глобален. Напомня ми за времето, когато започнахме с UFC през 2001 г. Но разликата е, че 23 години по-късно аз съм много по-умен”, казва Уайт пред “Sports Illustrted”.
От популярни видеа в социалните мрежи до индустрия за милиони – удрянето на шамари е новото извратено удоволствие за стотици хиляди фенове. Следващите стъпки са да обиколи света и да се проведе на всички места, където законът позволява.
А после? Сигурно да има “Зала на славата” по удряне на шамари, чийто първи членове да бъдат настоящите пионери.
