Така наречената в публичното пространство „Кървава Луна“ ще може да бъде наблюдавана от любителите на астрономията в неделя вечерта между 20:30 и 22:30 часа, когато пълното лунно затъмнение ще бъде видимо от големи части на Азия, Европа, Африка и Австралия.
Това каза за БГНЕС физикът д-р Недислав Веселинов, преподавател в Техническия университет в София и създател на Софийския и Шуменския планетариуми.
Науката зад „кървавата луна”: Защо нашето нощно светило се преоблича в червено?
Когато Слънцето, Земята и Луната се подредят в една линия, сянката на нашата планета пада върху спътника ѝ и понякога го оцветява в загадъчен, наситен червен оттенък – зрелище, което удивява хората от хилядолетия.
Пълно лунно затъмнение
Трябва да са спазени две условия, за да се случат лунните затъмнения.
„Първото условие трябва да е пълнолуние. Фазата на Луната трябва да е пълна. Това означава, че Земята се намира между Слънцето и Луната. Второто условие, което трябва да бъде съблюдавано, е Луната да се намира в така наречения възел на орбитата си“, обясни д-р Веселинов.
„Защо Луната се оцветява в червено, при положение че нашата атмосфера е синя? Именно за това, че атмосферата ни е синя – тя поглъща и разсейва предимно лъчите от синята част на спектъра, като в същото време пропуска по-активно червената и оранжевата. Част от тези лъчи, минавайки през атмосферата ни, се пречупват и въпреки, че Луната е точно зад Земята, заради пречупването от атмосферата ни тя се оцветява в червено. На всеки един от нас това оптично явление с видимата промяна на цвета е добре познато – наблюдаваме червеникаво-оранжевата заря всяка сутрин и вечер – съответно около изгрева и залеза на Слънцето, когато лъчите му преминават по-дълъг оптичен път през атмосферата ни сравнено с обедните часове“, обясни д-р Веселинов.
Той препоръча да наблюдаваме Луната с телескоп по време на затъмнението – това явление не е често.
Според него по принцип хората грешат, смятайки, че е най-интересно да наблюдаваме спътника на Земята по време на обикновено пълнолуние.
„Всъщност това не е така, защото при пълнолуние светлината от Слънцето пада върху Луната почти перпендикулярно на сечението й и виждаме един жълт светъл диск с точици по него. Когато не е пълнолуние, се вижда лунният терминатор (линията, която разделя светлата от тъмната част) – там или изгрява Слънцето, или залязва. Благодарение на това, че там слънчевите лъчи падат под голям ъгъл – релефът образува сенки и реално можем по този начин да видим повече детайли по-повърхността й, отколкото при пълнолуние. Именно, когато не е пълнолуние кратиерите се виждат най-добре“, заяви физикът.
