Измененията в Наредба № Н-18 са само първата стъпка в необходимите промени за приемането на еврото в България. Въпреки че се поставят основите на процеса, липсват ключови компоненти, които да улеснят прилагането на наредбата и да я направят достъпна за бизнеса. Една от първите мерки ще бъде задължителното показване на цените както в лева, така и в евро, за да се предотврати спекулацията.
Процесът на приемане на еврото ще премине през три основни етапа: първоначален смесен режим с водеща валута лев, последван от смесен режим с водещо евро, преди окончателното преминаване към единната европейска валута. Тези промени ще създадат редица технологични предизвикателства, които изискват внимателна подготовка от бизнеса и институциите. Това заяви Ясен Танев, експерт по киберсигурност и член на Цифровия иновационен хъб „Тракия“, в интервю за Bloomberg TV Bulgaria.
Държавата трябва да осигури автоматичен преход на данните, за да избегне административни и счетоводни неясноти. В противен случай може да се повтори ситуацията с ресторантьорския бранш, при която заведенията дълго време работеха с различни ставки на ДДС – 9% за едни и 20% за други. Макар и дребни, подобни несъответствия могат да доведат до сериозни проблеми в бизнес средата и да внесат хаос в системата.
„България е готова за еврото и приемането му ще стабилизира пазара от търговска гледна точка“, коментира Танев. Търговците обаче ще бъдат принудени да подменят фискалните си устройства, да направят промени в онлайн платформите си и да извършат необходимите софтуерни актуализации. Детайлите по тези промени все още предстои да бъдат уточнени.
Фискалните устройства в България са свързани с множество други системи и трябва да отговарят на високи изисквания за сигурност. Според Танев, това не е изрично регламентирано в наредбата, но бизнесът трябва да бъде наясно с тези изисквания, за да избегне глоби и санкции. Един от важните аспекти е защитата на касовите апарати, които са податливи на хакерски атаки. Търговците трябва да знаят, че всяка транзакция следва да бъде регистрирана, а действия като сторниране и рестартиране на устройството трябва да бъдат отчетени като потенциален риск.
„Софтуерната фискализация е добра алтернатива на физическите фискални устройства и НАП също разглежда тази възможност. В момента наличните устройства на пазара трябва да бъдат адаптирани, тъй като наредбата все още не е напълно в сила“, посочи експертът.
За да се гарантира сигурност и ефективност, системите трябва да бъдат все по-капсулирани, което означава, че операторите ще имат ограничен достъп, а основната им роля ще бъде да маркират и осъществяват продажби. Важно е също каква информационна система се използва и дали тя се поддържа адекватно, подчерта Танев.
