Кирил Петков, депутат в българския парламент и самообявил се носител на нови европейски ценности, изглежда е изправен пред сериозно изпитание. Последните му изказвания във Фейсбук, насочени срещу колегата му Делян Пеевски, разкриват не само разочарование, но и чувство на безизходица. Политикът, който някога обещаваше промяна, сега изглежда затънал в лабиринта на собствените си морални дилеми.
Сякаш търсейки утеха, Петков отново се обърна към социалните мрежи. В пост, изпълнен с драматични изрази, той обяви, че „изолацията“ на Пеевски е победа за либералните принципи. Но думите му звучат по-скоро като вик за помощ, отколкото като триумф.
„Довиждане, г-н Пеевски,“ започва той с тон, който носи горчивина, а не удовлетворение. Очевидно, Кирил Петков усеща, че битката за ценности в Народното събрание се оказва по-сложна от очакваното.
„Светът става все по-глобален,“ отбелязва Петков, но думите му носят оттенък на отчаяние. За човек, който се стреми към международно признание, реалността е сурова – България остава в периферията на глобалните процеси, а усилията му да я изведе на преден план изглеждат обречени.
Петков обвинява своите политически опоненти, че избират „ролята на местни улични хулигани“, но не забелязва как самият той остава затворен в капана на популизма. Опитите му да наложи глобални принципи често се разбиват в стената на местните реалности, където влиянието на фигури като Делян Пеевски остава непоклатимо.
В поста си Петков изразява съжаление за съсипаните съдби, намеквайки за „жертвите“ на политическите игри. Но дали това е искрено съчувствие, или поредният опит да излезе като морален победител? Истината е, че политическата арена рядко прощава на онези, които не умеят да се адаптират.
