Кирил Петков публикува във Facebook коментар, в който прави политически прочит на обществената реакция след трагедията край Петрохан и търси причините за силното напрежение в страната.
Публикуваме целия текст без редакторска намеса:
1. ИТН
Едни от най-гнусните изказвания в последните дни идваха от ИТН и „Възраждане“ в парламента. Защо? Защото и двете формации изпитват истинска болка от огромната загуба на власт, която им се случва.
ИТН ясно виждат своето политическо погребение – не с чест и слава, а с разпад, огорчение, разочарование и усещане за предателство. Представете си как се чувствате, ако сте Слави или Тошко: били сте номер 1, не сте успели да съставите правителство, влезли сте в коалиция като малък играч, използвани сте за свалянето на единственото правителство в модерната история без Борисов и Пеевски, след това сте се присъединили именно към Борисов и Пеевски, а днес умирате в политическото пространство с етикета „предатели“.
Единственото, което ви остава в последните си дни в парламента, е да използвате нецензурни думи, защото вътрешният гняв към собственото ви предателство не можете да понесете дори самите вие.
2. „Възраждане“
„Възраждане“ също усещат загубата на власт и влияние. Реално не са сигурни дали ще влязат в следващия парламент. На прага са на 4%. Партия, която толкова години не успя да направи едно конструктивно нещо за България, освен да плюе – да плюе по Европа, да обича Русия и в същото време да гласува с ГЕРБ.
Това е равносметката. Гръмки речи отвън, удобни съвпадения в гласуването с ГЕРБ отвътре. Последните им лозунги са за закриване на ПП–ДБ. Крайността става последният инструмент, когато усещаш, че почвата под краката ти изчезва.
Чувството на празнота, безсилие и политическа ненужност ги изяжда отвътре. За много от депутатите им това може да са последните парламентарни дни – не по техен избор, а защото ще бъдат отхвърлени от избирателите си. Болка, фрустрация и перспективата историята да ги запомни като креслива, но безплодна епизодична сила.
Дори нещата, в които уж вярваха, се провалиха: от мантрите им за ваксините – при положение, че част от тях тихо се ваксинираха – до протестите срещу еврото, което днес спокойно използват, за да си купуват за последно кюфтета от парламентарния стол. Болката се превърна в истерия.
3. ГЕРБ и „Ново начало“
Тук не ги разделям, защото те са една партия с два бранда – нещо като кока-кола и фанта на една и съща мафиотизирана структура в България. И двете партии сега мълчат. Протестите през декември им показаха, че вълната срещу тях е автентична и незаобиколима. „Хората, хората“ искат да ги изхвърлят.
Инструментите им за власт изглеждат все по-токсични. Актьорът от „Туин Пийкс“ в прокуратурата вече няма никаква легитимност в очите на обществото. Обществото е алергично към този облик на задкулисието. Оставки се подават, фасадите се разместват, но реалната сила остава скрита – в службите, в медиите, в прокуратурата и в новоизбраните регулатори, но хората това започват да го разбират.
Тяхната цел оттук до изборите е ясна: максимално количество скандали, умножени по хиляда през медийните им машини. Те знаят, че никога повече няма да бъдат обичани. Затова целта не е любов, а потискане на гласоподавателите на другите – да ги уморят, да ги отвратят, да ги накарат да не излязат.
Петрохан беше превърнат в политическо оръжие. Надуха медийните лайномети и направиха трагедията инструмент. Но дори и това не сработи напълно, защото прибързаните им действия и кадровата им немощ показаха, че сборът от малки тайни и неадекватности вече не може да бъде скрит толкова лесно.
Следващите месеци ще бъдат пълни със скандали. Ще бъде шумно. Ще бъде грозно. Защото когато се събуждаш сутрин с десетки дела на трупчета в прокуратурата, ти нямаш избор – бориш се на живот и смърт. Готов си на всичко. И затова реакцията е толкова ожесточена, когато някой бръкне в реалните финансови потоци. Когато кмет намали разхода за боклука на София почти наполовина и за първи път от години мафиотските структури зад Пеевски и Борисов останат с пръст в уста – тогава атаките стават лични, системни и безмилостни.
Опитаха се да счупят Терзиев. Не успяха. Защото когато човек е убеден, че не е направил нищо лошо и че мотивите му са били чисти, атаките не могат да го пречупят. И така България се оказа изправена пред съвкупност от ужасяващо събитие, болката на умиращи партии, страха на задкулисието от хората на протеста и реалността, че днес нямаме нормално работещи институции, които да дават сигурност. Нямаме съдебна система, която да вдъхва доверие. Това прави всяка криза експлозивна.
Важно е гражданите от протеста да стъпят здраво на земята и да си спомнят, че силата е в тях. Те излязоха на протеста. Те свалиха правителството на мафията. И този път няма да позволят да бъдат манипулирани от истериите на завладяната държава. Както Васил устоя на безскрупулните атаки срещу него, както депутати от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ устояха на ужасите в парламента през последните седмици, както Гюров ще устои на бомбите, които му готвят, така и българите ще устоят. И ако устоят, България ще бъде различна.
