Добивите от зърнени култури в Добруджа са изправени пред сериозна заплаха, предупреждават еколози и учени. Причината – масово умиране на дървета от полезащитните пояси в региона, предизвикано от климатични промени, необичайни болести и продължителни суши.
„Добруджа е степен район и се движи в посока към полупустиня. През последните шест години наблюдаваме драстично влошаване на състоянието на полезащитните пояси. Първо започнаха да съхнат ясените, а от миналата година – дори червеният дъб, считан за изключително устойчив“, обясни инж. Радослав Радев, заместник-директор на Държавното ловно стопанство в Балчик.
Полезащитните пояси в Добруджа са изградени още през 30-те години на XX век, като основната им функция е да предпазват земеделските земи от ерозия и да задържат снеговете, които осигуряват влага през пролетта. През 50-те години е създадена гъста мрежа от такива пояси, разположени стратегически според преобладаващите ветрове в района.
„Системата е проектирана така, че да задържа снега, който в Добруджа не вали отгоре надолу, а се носи от ляво надясно, заради постоянните ветрове“, посочи още Радев.
Според експертите обаче, над 78% от над 8800 хектара полезащитни пояси в момента са в лошо или критично състояние. Само около 22% от тях се считат за годни да изпълняват функциите си, предупреждава доц. Георги Костов от Лесотехническия университет.
Последствията от това вече се усещат – без защита от вятъра и без натрупан сняг през зимата, добивите от пшеница, царевица и слънчоглед спадат. А там, където поясите все още функционират, резултатите са категорични:
„Анализ за последните десет години показва, че в районите с добре поддържани пояси добивите от пшеница са с 10% по-високи, царевицата – с 19%, а при слънчогледа увеличението надхвърля 30%“, подчерта доц. Костов.
„Тези пояси носят директна икономическа полза. Без тях земеделието в Добруджа ще понесе сериозни загуби“, категоричен е и проф. Георги Георгиев от Института за гората към БАН.
Според експертите възстановяването на полезащитната система трябва да започне незабавно – и то с дългосрочна стратегия. Но процесът е скъп – около 4000 лева на декар, по оценки на специалистите. Министерството на земеделието вече работи по проект за осигуряване на европейско финансиране, като се очаква първите средства да бъдат налични през следващата година.
„Имаме нужните знания и експертиза. Сега е моментът да начертаем ясна пътна карта, по която да се движим, за да не изгубим това национално богатство“, заяви зам.-министърът на земеделието и храните Стоян Тошев.
Кризата с полезащитните пояси в Добруджа е още едно доказателство, че климатичните промени не са абстрактна заплаха, а реалност с преки последици за българското земеделие и икономика.
