Фермери експериментират с киви, лимони и маслини, за да оцелеят сред суши и горещини
Заради все по-осезаемите промени в климата, земеделците в Югозападна България започват да експериментират с нови култури, нетипични за страната ни. В някои райони традиционните зеленчуци вече трудно издържат на продължителните горещини и безводие.
Александър Христов от Кресна – район, познат с производството на домати и краставици – днес залага на по-устойчиви на жега насаждения като бадеми, киви, лимони и маслини.
„В Кресна лятото температурите стигат почти африкански нива. Като дребен производител, съм изправен пред сериозни трудности – сушата, безводието, резките температурни амплитуди. Това води до ранно цъфтене и почти 100% загуба на реколтата при внезапни застудявания през април“, споделя той в предаването „Климатът: Горещата истина“ по БНТ.
Подобна е ситуацията и в село Сливница. Иван Янев, земеделски производител, разказва, че въпреки усилията му да се адаптира към новите климатични условия, загубите са катастрофални.
„Бях засадил четири декара пъпеши, очаквах около 20 тона добив. Заради горещините и слабия дебит на водата обаче прибрах едва 500 килограма. Тъкмо започнаха да узряват, когато напояването спря – всичко изгоря от жегата“, казва той.
След рязкото застудяване през пролетта черешите, ябълките и сините сливи в Кюстендилско също пострадаха почти напълно.
„Студът е едната беда, сушата – другата. От май месец не е капвало дъжд. В момента чакам багер, за да извадя изсъхналите дървета. Всичко изгоря… но какво да садя сега?“, пита отчаяно Иван Стоянов от село Лиляч.
Според проф. Димитър Сотиров от Института по земеделие в Кюстендил, адаптацията е неизбежна:
„Искаме или не, ще трябва да се съобразим с новите климатични реалности. Първо, трябва внимателно да се проучи микроклиматът на мястото, преди да се създаде овощна градина. И второ – от множеството култури трябва да се избере най-подходящата за конкретния терен.“
Агрометеоролозите предупреждават, че топлинният стрес при растенията вече трае с месеци.
„През последните години горещите вълни се увеличиха. Три месеца с температури от 32 до 36 градуса потискат растенията и намаляват добивите. Всеки земеделец трябва да отчита микроклиматичните особености, преди да засажда нови култури“, обяснява доц. Веска Георгиева от НИМХ.
Проблемът с напояването остава най-сериозният в региона. Въпреки трудностите, фермерите от Югозападна България се надяват да запазят традиционните плодове и зеленчуци, а отглеждането на екзотични култури да остане само временен експеримент, а не бъдеща необходимост.
