Село Поройна в община Първомай се изправя пред пълно обезводняване. Над 130 души живеят в условия, в които водата е лукс, а оцеляването – ежедневна борба. Вековни кладенци са пресъхнали, а кофите, които някога са се пълнели с вода от тях, вече не достигат дъното. „Няма вода – няма живот“, обобщават хората.
Банята се е превърнала в ритуал с по една кофа вода, а за пиене – семействата купуват бутилирана вода от магазина. Сметката набъбва до над 20 лева седмично – сериозен разход за мнозина. Част от жителите обикалят съседни села в търсене на минерални извори, където чакат с часове, за да напълнят туби.
Общината осигурява водоноски, но те стигат едва за ден-два. Семейства с малки деца разчитат на тях, но несигурността ги принуждава да обмислят преместване. Дори кметският наместник се е отказал – обявил е къщата си за продажба.
Проект за водоснабдяване на селото вече съществува, но първият сондаж се е оказал разочароващ – водата съдържа завишени количества естествен уран. Очакват се нови проби, но реално решение все още няма.
Подобна е ситуацията и в село Искра, където живеят близо 2000 души. От следващата седмица в горната част на селото ще се въвежда воден режим – чешмите ще текат само вечер. Направени са опити за нови сондажи, но без успех. Единствената надежда е да се осигури връзка с водоизточник в село Червен, община Асеновград.
Южна България навлиза в лятото с тревожен воден дефицит. В много села вече са въведени водни режими, а в други предстоят. В някои населени места изобщо няма изградена водопреносна мрежа. Причините са дълбоки и стари: изчерпани подпочвени води, амортизирана инфраструктура и години на бездействие.
Язовирите в региона са пълни едва 50–60%, а от ВиК–Панагюрище призовават хората да пестят вода – да я използват само за най-необходимите битови нужди, без да я хабят за поливане или миене на автомобили.
Водната криза вече не е абстрактен риск – тя е реалност, която се усеща с всяка празна чешма. Решенията са обещания за бъдещето, но междувременно жителите на Поройна и десетки други села се къпят с по една кофа и се молят за дъжд.
