НЯМА ТАКАВА ДЕМОКРАЦИЯ, сценаристите, които решиха да напишат закона за мълчанието
След един телефонен разговор между Бойко Борисов и Слави Трифонов — да, същият онзи прочут „мъжки разговор“ — „Има такъв народ“ тихомълком прибраха обратно в чекмеджето си най-скандалния законопроект от последните години. Онзи, който щеше да превърне България в държава, в която журналистите питат разрешение, преди да публикуват истина.
Шедьовърът на абсурда предвиждаше медиите да искат писмено съгласие от политиците, за да споменат нещо за техния „личен живот“. Ако някой журналист дръзне да не се подмаже и да не поиска благословията на властта – ето ти 6 години затвор, солена глоба и малко СРС-та за десерт.
Нарекоха го „мярка срещу жълтите новини“. Истината? Мярка срещу истината. Закон за мълчание. Намордник, опакован в думи за „морал“ и „лично пространство“.
И най-ироничното – същите хора, които някога осмиваха политиците от сцената и сатирата си, днес сами се превърнаха в герои от собствените си скечове. „Няма такава държава“ вече не е песен – това е партийната им платформа.
След като медиите и обществото реагираха като ужилени, проектът беше прибран в папка с надпис „Грешка“. Само че тази грешка показва нещо много по-страшно – колко лесно властта си въобразява, че може да затвори устата на онези, които я питат неудобни въпроси.
И пак стигаме до вечния „мъжки разговор“. Един телефон, два гласа и готово – скандалът приключи. Без обяснения, без извинения, без срам. Демокрацията се управлява по телефона, защото, нали, така е „по-мъжки“.
Но остава въпросът – защо въобще тръгнаха по този път?
Може би, защото е по-лесно да забраниш истината, отколкото да я понесеш. Може би, защото е по-удобно да обвиняваш „жълтите медии“, отколкото да обясняваш имоти, връзки и зависимости.
И да, това са същите „нови лица“, които от екрана се подиграваха на всички – политици, журналисти, актьори, цели поколения. А днес, когато прожекторите осветиха тях самите, се скриха зад лозунга „личен живот“.
България отдавна е виждала политически абсурди, но този беше върхът – сценаристите, които искаха да изтрият сценария на демокрацията.
Коментар: NeswPoint
В държава, където властта пише закони срещу думите, всяко мълчание е съучастие.
Свободата на словото не се подарява, тя се защитава – особено от онези, които се опитват да я откраднат с усмивка, микрофон и сценарий.
