Съдържание
Още една катастрофа. Още едно семейство, което няма да седне заедно на масата. Още едно дете, което се бори за живот, след като майка му, баща му и брат му загинаха на Околовръстното на Пловдив.
Това не е инцидент – това е системен разпад, превърнал се в ежедневие. А хората, които трябва да носят отговорност, се крият зад празни думи, медийни интервюта и безсрамни самохвалби.
Снощи трима души загинаха, а днес политиците пак говорят как работят „неуморно“. Докато телата се извозват, ни уверяват как Околовръстното щяло да стане „като софийското“. Всичко било в диалог, в прекрасни отношения, в синхрон с министри и агенции.
Сякаш думите могат да асфалтират, да спасяват или да върнат мъртвите.
Но има факти. И те са жестоки.
Пет години минаха, откакто АПИ обяви поръчката за проектиране на удвояването на Околовръстното. Пет години – и единственото „удвояване“ е на жертвите.
Пет години, през които линейките не спират. Пет години, в които институциите си разменят папки – РИОСВ, Пътна полиция, общините, АПИ.
Разискват блатни кокичета. Препращат си схеми за далекопроводи. Чертаят колектори.
И през това време – погребения.
2026 година наближава. Проекти няма. Пари няма. Отговорност – също.
И всеки път, когато властта каже „следващата година“, хората се питат едно и също:
А ние ще стигнем ли дотогава?
Този път не е просто опасен. Той е руска рулетка. Всеки, който тръгва по него, се надява да не е следващата черна точка в статистиката. Всеки, който чака близките си да се приберат, живее със стискане на гърлото.
Това е абдикация. И тя вече е престъпление.
Властта не просто бездейства – тя лъже. Лъже, че работи. Лъже, че напредва. Лъже, че „всичко е в процес“.
Но процесът е един – процес на унищожаване на доверие, животи и цели семейства.
Има граници, след които мълчанието става съучастие. Тази граница е отдавна премината.
Докато проектите стоят в чекмеджета, докато чиновници си прехвърлят отговорности като горещ картоф, докато кметове и министри дават интервюта с усмивки и обещания, животът по асфалта изтича.
Пловдив ще помни – не заради големите думи на властта, а заради хората, които няма да се върнат у дома.
