Данаил Тодоров, бащата на загиналата при катастрофа Божидара от Хасково, отправи отворено писмо до медиите, в което апелира за публичност и справедливост за трагедиите, които засягат невинни хора. Той подчертава, че когато виновният остава на свобода, а детето му лежи в гроба, справедливостта остава неосъществена. Според него, всяка такава история трябва да бъде чута и разказана, за да се предотвратяват бъдещи трагедии и да се осигури наказание за виновниците.
Ето какво написа:
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО МЕДИИТЕ И ОБЩЕСТВОТО
Уважаеми журналисти и сънародници,
Обръщам се към вас не само като баща, но и като човек, който 7 години носи в сърцето си болка, която не стихва – болката от загубата на дъщеря ми Божидара Данаилова Тодорова, само на 15 години. На 21 май 2018 г. в гр. Хасково, Божидара и сестра ѝ София, заедно с тяхна приятелка, се качват в автомобил, управляван от познато момче. Вместо да ги закара до дома ни, той умишлено кара с над 110 км/ч при ограничение 50 км/ч. Момичетата го молят да намали, изплашени. Той им се смее и казва: „Ще ви трябват памперси“, и увеличава скоростта.Минути по-късно – челен удар в кола, извършваща забранен завой, след това – в метален стълб. От силата на удара Божидара удря главата си, счупва три шийни прешлена и остава напълно парализирана. В шока и болката си, тя поглежда към сестра си София и казва:„Софи, пожелавам ти хубав живот.
“После, в болницата, на леглото, почти без глас, тя ми прошепна: „Тате… тате… нищо не чувствам…“А аз ѝ казах: „Спокойно, Тате… всичко ще е наред.“ Дадох ѝ обещание. Но какво зависеше от мен? Откарана в болница „Св. Георги“ в Пловдив, Божидара претърпява спешна операция, но 25 дни по-късно умира от травмите – несъвместими с живота. Детето ми почина, защото някой реши, че животът е шега и скоростта е за забавление. Днес, седем години по-късно, все още чакаме справедливост. Делото премина през Окръжен съд и Апелативен съд – Пловдив. Наложена беше присъда 1 година и половина лишаване от свобода и 4 години без книжка. След обжалване във Върховния касационен съд, делото беше върнато отново в Пловдив. А ние чакаме. И чакаме. Същият човек, само година след катастрофата, е хванат да шофира под въздействие на наркотици. Прокуратурата не му отне книжката, въпреки нашите многократни искания още в досъдебната фаза. Осъден е условно, получава С категория и днес е професионален шофьор. Това ли е държавата, която защитава децата си? А какво стана със семейството ни? Сестрата на Божидара – София, година след трагедията, ни помоли да ѝ издадем пълномощно да напусне страната. Тя не издържа. Виждаше как в България виновните не плащат. Днес живее и работи в Англия и отказва да се върне .Обръщам се към вас – медиите, гражданите, хората с морал и съвест. Ние не търсим сензация. Търсим справедливост. За Божидара. За всички деца. За бъдещето. Не позволявайте тази история да бъде заглушена. Помогнете ни да я разкажем. Защото, когато убиецът е на свобода, а детето ти е в гроба – справедливост няма.
С уважение и болка, Данаил Кирилов Тодоров.
