Съдържание
Четенето все по-често остава на заден план в ежедневието на българите, а данните от мащабно изследване показват тревожна тенденция – 30% от населението у нас не само не отваря книга, но и изобщо не чете.
Проучването, обхващащо периода 2006–2022 г., е проведено от екип социолози, културолози, литературоведи, антрополози, педагози и психолози. Според резултатите фокусът на вниманието все повече се измества от сериозните четива към публикации в социалните мрежи.
Разделението между читателите
Изследването разграничава няколко основни читателски групи:
-
Активните читатели – между 20-25% от населението, но реално истински отдадените на четенето са около 10%.
-
Частично ангажираните – хора, които четат от време на време или няколко пъти годишно.
-
Неактивните – между 30 и 35% от хората изобщо не четат.
„Публиката, която проявява интерес към съвременната българска литература, е не повече от 60-70 хиляди души, в рамките на общо 350 хиляди активни читатели на художествена литература“, коментира проф. Александър Кьосев, културолог и научен ръководител на проучването.
Промяната в интереса към българската литература
Издателствата отчитат безпрецедентен интерес към българските автори.
„За първи път имаме български писатели на челни места в класациите. Българинът най-накрая започна да търси отражение на собствения си свят в литературата. Вече не му е достатъчно това, което ще му каже Дан Браун или Стивън Кинг“, коментира писателят Захари Карабашлиев.
Четенето – стимул за мозъка
Освен че носи удоволствие, четенето има доказани ползи за мозъчната дейност.
„Мозъкът разполага с около 100 милиарда неврони и 10 000 милиарда връзки между тях. Четенето не увеличава броя на невроните, но помага за създаването на повече връзки между тях. Именно тези връзки първи започват да намаляват при заболявания като Алцхаймер, Паркинсон и мозъчно-съдови болести. Четенето може да забави развитието им и да ни предпази“, обяснява акад. Лъчезар Трайков, началник на отделение в Клиниката по нервни болести в УМБАЛ „Александровска“.
Кои групи четат най-малко?
Според изследването, четенето е особено слабо разпространено сред възрастните хора, населението в малките населени места, както и сред някои етнически групи.
Данните са тревожни, но и показват тенденции, които могат да се променят с повече инициативи за насърчаване на четенето.
