„Щом няма справедливост за загубата на нашите близки, ние трябва да се преборим тя да я има.“ С тези думи започва отвореното писмо на Мадлена – дъщеря, която на 19 април губи баща си в тежка катастрофа. Със силен глас и неподправена болка, тя се обръща не само към институциите и медиите, а и към цялото общество, с призив за пробуждане и отговорност.
„Колко семейства трябва да скърбят, за да се вземете в ръце?“ – пита тя. Въпрос, който вече не е само личен, а се е превърнал в общ, колективен вик на хора, останали без възмездие и справедливост.
Писмото е публикувано в социалната мрежа Facebook и споделено от екипа на NewsPoint. Ето пълния му текст:
„Уважаеми журналисти и сънародници,
Обръщам се към вас не само като дъщеря, но и като човек, който живее с болка, разяждаща сърцето ми с всеки изминал ден.
Това е болката от загубата на баща ми. Той беше всичко за мен – най-голямата ми опора, моят учител в живота, най-добрият ми приятел. Благодарение на него съм човекът, който съм днес. Той ми показа какво значи истинската любов. Обичам го безкрайно.
Още от дете ме учеше да съм упорита и да отстоявам правата си. Възпита ме да не допускам несправедливостта да пуска корени в живота ми. Показа ми как да бъда добра, смирена, състрадателна, но и силна – да съм „мъжко момиче“, готово да посреща трудностите.
Самият той беше всичко, на което ме научи – човек за пример с главно „Ч“. Не познавам никого, който да каже лоша дума за него.
Но днес използвам думата „беше“…
На 19 април 2025 г., в 2:00 ч. сутринта, той тръгна за работа. Събуди ме, целуна ме, каза, че излиза – и повече не се върна.
По професия беше механик в металургичен завод. В онази нощ имаше пожар и той незабавно се отправи натам.
На околовръстното между селата Войнеговци и Локорско настъпва трагедията – 24-годишен шофьор, каращ с огромна скорост, помита колата му. Ударът е толкова силен, че колата изхвърча от пътя и се търкаля в полето. Баща ми загина на място.
Още един живот, загубен заради хаоса в държавата ни – заради бездействието на съдебната система, полицията, прокуратурата.
Колко още семейства трябва да скърбят?
Случаите на смърт по пътищата се превръщат в ежедневие. Всеки ден невинни хора загиват. А виновниците? Те често остават ненаказани.
Човекът, причинил катастрофата, е карал с 200 километра в час – с луксозен джип, сякаш парите му дават право да бъде над закона. Това е пълна деградация. Обществото ни затъва. Парите убиват човешката ни същност.
Най-важното – човешкият живот – остава на заден план.
Колко семейства още ще плачат, защото някой се е качил зад волана, без да мисли за последствията?
Моят баща не е единствен. Има много семейства като нашето – съсипани от загубата. А причината? Осакатената ни държава. Законите, които позволяват хора с десетки нарушения – актове за превишена скорост, наркотици, алкохол – да продължават да шофират безнаказано.
Такива хора се чувстват недосегаеми. Защото законът им дава тази увереност. И те убиват.
ОТВОРЕТЕ СИ ОЧИТЕ!
Обръщам се към всички – институции, медии, граждани. Това не може и не бива да продължава.
Всеки ден умират хора по пътищата. Имаме хиляди примери за млади хора, деца, родители, които си отиват заради несправедливост, бездействие, или защото законът дава „крила“ на престъпниците зад волана.
Днес се навършват 20 дни, откакто нашето семейство остана без човека, който беше нашият стълб, нашето всичко.
Исках веднага да споделя това, но нямах сили. Все още нямам, но вече не мога да мълча.
Това е призив към всички семейства, преживели подобна трагедия: НЕ МЪЛЧЕТЕ. СПОДЕЛЯЙТЕ. ТРЯБВА ДА СЕ ОБЕДИНИМ КАТО ОБЩЕСТВО.
Да спрем убийствата по пътищата. Да настояваме за справедливост. Да има глас, който не стихва. Защото всичко зависи от нас.
Щом няма справедливост за липсата на нашите близки, ние трябва да се преборим тя да съществува.“
