Държавата е на път да се провали във всяко едно начинание. Най-зрелищни и откровени издънки наблюдаваме в омръзналите на всички ни избори.
Какво да кажем за това, че два чувала могат да застрашат с касиране изборите – това вече е върхът на ефикасността!
Като гледам как се развиват нещата, не ми се вярва да не се събудим една сутрин с новината, че Отечеството ни е любезно заложено – и то, разбира се, неизвестно срещу какво. Звучи страшно, но не е сигурно, че крайният резултат ще бъде толкова катастрофален. В крайна сметка и сега е неясно какво точно се случва с нашето общество и с нас самите.
Едно е сигурно: държавата не успява в нищо. Най-очевидно това си проличава през изборите, които вече не изненадват никого. Както изглежда, всяко следващо гласуване ще става все по-задълбочено в демонстрацията на брутален произвол. И тези, които ръководят процеса, ще загубят всякакво време за дребни фалшификации и подкупи.
Началото вече е поставено – доказано е, че на последните избори през октомври миналата година, са откраднали два чувала с бюлетини – повече от 700 гласа. А тези чували, изглежда, са истинска икона на нашата изборна система – защото дори и изкуствен интелект да крадат, пак ще го сипват в чували.
Това е жестока грубиянщина. Като се замислим, не би било учудващо, ако се появи идеята да заложим държавата и поне за известно време да се освободим от всички тези проблеми. Явно колкото и да се стараят нашите управници, нищо не се постига. И сякаш нарочно избират за тази роля хора, които дори себе си не могат да разберат.
Как ли ще се почувства този, който реши да приеме нашата държава в залог? Макар това да не е наша работа и да изглежда дори неприлично, идеята е наистина хуманна. Особено като се има предвид, как държавата се отнася към нас. Затова – ако я заложат за максимален срок, защо не да вземем каквото ни дадат и да избягаме от тази бъркотия?
Мисля си за тези чували, които не ми излизат от главата. Депутатите също бяха запленени от тях. Гледах ги по телевизията и виждах как те са с единия крак извън парламента, ако изборите бяха касирани. Това, разбира се, е нещо, което трябваше да се случи по закон, но не всички се сещат за закона в самия парламент. Така депутатите и конституционните съдии, сякаш предпочетоха да си живеят с още един грях, за да избегнат политически неудобства.
Но специално за депутатите, проблемът с тези чували ще бъде по-лесен за решаване от травмата, която им причинява самата мистерия. Как са ги откраднали? Кой се е сетил за това първи? Къде са сега? Вижда се, че наистина страдат от този случай, а това не са онези измислени драми, с които обикновено ни баламосват.
Двата чувала са по-важни за тях от всичко друго в парламента. Те се усещат изиграни от съперниците си в политическото театро, което те сами са създали. Раздразнението им е очевидно – не са се сетили да направят същото с чувалите. Те владеят други по-сложни схеми, които многократно са били изпробвани през годините. Всяка игра за надлъгване с политическите съперници вече е част от техния арсенал.
Но отмъкването на два чувала с бюлетини, които могат да застрашат изборите и да доведат до касирането им, е връх на ефикасността. Това е най-нетърпимото посегателство срещу изборния бизнес, който процъфтява с безбройните поправки и допълнения в изборните закони. Това е безсрамен танц – стъпка напред, три назад, докато участието в изборите се превърне в тест за здравия разум на обществото.
Веднага след този инцидент с чувалите, по телевизията се появи Кирчо, нашият Мюнхаузен. Това беше напълно логично, като се има предвид, че ставаше дума за измами, а в тази област той е експерт. Според него, тези проклети чували са категорично доказателство, че машинното гласуване е единственото решение – а дори самите „ала-бали“ трябва да се възприемат само като артистични добавки към магията на изборните сандъци.
Но докато това се случва, не трябва да забравяме Голямото Ала-Бала, което е нещо, от което никога няма да се измъкнем. Очаквайте още по-радикални действия, включително кражбата на изборни машини и още по-сложни манипулации.
Какво следва? Може би кражба на съдии, може би дори на хора. Каквото и да се случи, ясно е, че тези, които управляват, ще търсят нови начини за оцеляване, и ще търсят нови възможности да манипулират избора на обществото.
Докато се случва това, простолюдието ще трябва да се раздели с последната си надежда – че може да има истинска промяна в парламента и че тези, които управляват, могат да бъдат изчистени от политическото Котило.
Дали в чували, или без тях.
