Парламентарната Комисия по икономическа политика и иновации одобри на първо четене промени в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), с които значително се разширяват правомощията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Най-сериозни критики предизвика текстът, предвиждащ достъп на КЗК до данни по Закона за електронните съобщения – информация, която досега се предоставя само на ДАНС, МВР и разузнаването, и то единствено при разследване на тежки престъпления или при издирване на хора.
От Министерството на икономиката и индустрията подкрепиха промените, но бизнесът реагира остро срещу тях.
Йордан Цонев („ДПС – Ново начало“) подкрепи законопроекта, припомняйки, че още през 2013 г. е имало опит за регулиране на пазарните изкривявания. Според него предложението е навременно и трябва да се приеме въпреки „страстната защита“, която бизнесът и работодателските организации вероятно ще продължат да оказват.
От „Продължаваме промяната – Демократична България“ обаче изразиха резерви. Богдан Богданов посочи, че част от дефинициите са неясни и прекалено общи, което крие риск при прилагането на новите правомощия. ПП–ДБ подкрепят идеята за експертни консултативни съвети към КЗК, но настояват експертите да се назначават от целия колективен орган, а не еднолично от председателя. Те също така изразиха притеснения от достъпа до трафични данни, особено в случаи на внезапни проверки, което според тях излиза извън нормалната рамка на работата на КЗК.
Атанас Атанасов („БСП – Обединена левица“) заяви, че формацията му ще подкрепи законопроекта. По думите му не може ежедневно да се говори за високи цени и съмнения за картелни споразумения, а в същото време да се отказва предоставяне на нови инструменти на КЗК. Той подчерта, че няма логика търговските вериги да бъдат санкционирани по различен начин от останалите участници на пазара. Според него предвиденото ползване на трафични данни не засяга съдържанието на съобщенията, а само информацията, която вече се пази в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за срок от шест месеца.
Критична позиция изрази Мартин Димитров (ПП–ДБ), според когото е недопустимо толкова важни промени да се предлагат от група депутати без обществено обсъждане. Той предупреди, че даването на нови и твърде широки правомощия може да доведе до злоупотреби и до влошаване на бизнес средата. „Това на практика е достъп до лична кореспонденция. Вместо да се използват в пълния си мащаб сегашните инструменти на КЗК, се добавят нови, които могат да се прилагат недобросъвестно“, посочи той.
От страна на вносителите Александър Иванов (ГЕРБ–СДС) заяви, че законопроектът е съобразен с препоръките на експерти и институции. От седем становища по него шест били положителни. „Когато законът дава правомощия за санкции, това е в полза на обществото. ЗЗК е насочен не само към предотвратяване на пазарни изкривявания, но и към защита на потребителите“, подчерта Иванов. Той допълни, че между първо и второ четене предложенията ще бъдат доработени така, че да минимизират рисковете и да гарантират ефективен закон, пише БНР.
