Векове наред, необоснованите страхове и липсата на знание за основните функции и патологии на кръвта са представлявали огромно препятствие пред медицината. През XVII век дори опасната практика на кръвопреливане, позната поне от Средновековието, е била забранена в големи части от Западна Европа.
Първото фундаментално откритие в историята на серологията настъпва едва през 1901 г., когато д-р Карл Ландщайнер идентифицира кръвните групи. Това събитие стимулира вълна от допълнителни изследвания и открития, което в крайна сметка му носи Нобелова награда за физиология или медицина през 1930 г.
Австрийският патолог и имунолог д-р Карл Ландщайнер открива, че не всички червени кръвни клетки са еднакви. Той установява, че когато кръвта на различни хора се смеси, тя аглутинира и коагулира, унищожавайки клетките в нея.
Системата ABO и нейните усложнения
Ландщайнер идентифицира три типа човешка кръв – А, В и 0 (нулева). Това откритие, ключът към успешното кръвопреливане, отеква в научната общност. През 1902 г. двама от колегите на д-р Ландщайнер, Алфред фон Декастело и Адриано Стурли, откриват четвъртата кръвна група, AB, като допълнително изясняват разликите в съвместимостта между кръвните групи.
Работата на д-р Карл Ландщайнер върху различните видове червени кръвни клетки не само му носи Нобелова награда, но и спомага за превръщането на кръвопреливането в безопасна и надеждна практика, която спасява милиони животи всяка година, пише Live Science.
Много хора знаят къде попадат в класическата система за кръвни групи ABO, която обозначава кръвта като тип A, B, AB или 0. Но тези четири основни кръвни групи не са краят на историята.
Колко кръвни групи всъщност съществуват?
В зависимост от това колко дълбоко се навлиза в темата, отговорът може да бъде стотици или повече, като списъкът продължава да расте. Кръвните групи съществуват, защото червените кръвни клетки, които пренасят кислород през кръвта, носят различни протеини и захари на повърхността си, наречени антигени. Всеки човек има специфична комбинация от антигени на повърхността на кръвните си клетки и тази комбинация определя неговата кръвна група.
Системата за кръвни групи ABO на Ландщайнер класифицира кръвта на човек въз основа на наличието на един, двата или нито един от антигените, известни като A и B. Кръвната група ABO се определя от един ген, чието копие се предава от всеки родител. Нулевата (0) е най-често срещаната версия на гена. Версиите A и B на гена са доминиращи, така че те преобладават над всяко копие на гена 0. Наличието на едно копие на гена A или B води до съответно кръвна група A или B, а човек ще има кръвна група AB, ако са налични и двата гена А и В.
„Системата за кръвни групи ABO е най-важната кръвна група, която трябва да се има предвид по време на кръвопреливане,“ казва д-р Емили Кобърли, медицински директор на отдел в Червения кръст, в имейл до Live Science. „Ние всички произвеждаме антитела срещу ABO антигени, които не са върху собствените ни червени кръвни клетки.“ Например, ако имате кръвна група А, ще имате антитела или защитни имунни протеини, които атакуват В антигени. Така че не бихте искали да имате кръв тип В в тялото си.
Rh факторът и други редки кръвни групи
Може също да сте чували, че кръвните групи са „положителни“ или „отрицателни“. Тази класификация се основава на друг антиген, наречен Rh фактор. Хората, които имат Rh фактор в клетките си, имат Rh-положителна кръв, докато хората без Rh фактор са Rh-отрицателни.
Rh факторът се контролира от група гени, които влияят на няколко антигена, така че генетиката е по-сложна, отколкото при системата ABO. Въпреки това, Rh-положителният е доминираща черта и е по-често срещан в популацията. Различните комбинации от системата ABO и Rh фактора създават осемте основни кръвни групи. В повечето случаи е достатъчно да знаете към коя от тези кръвни групи принадлежи човек, за да му направите безопасно кръвопреливане.
Но някои заболявания могат да усложнят нещата и кръвните групи стават още по-сложни, когато вземете предвид стотиците други антигени, присъстващи на повърхността на червените кръвни клетки. В допълнение към антигените на A, B и Rh фактора, има най-малко 350 други известни антигена върху червените кръвни клетки, обяснява д-р Кобърли. Този брой продължава да расте, тъй като изследователите идентифицират нови важни протеини. Ако клетките произвеждат само един от тези антигени по различен начин от другите клетки, това оправдава етикетирането на нова, уникална кръвна група. Така на теория има толкова кръвни групи, колкото комбинации от повърхностни антигени върху червените кръвни клетки. Към 2024 г. Международното дружество по кръвопреливане признава 47 системи от кръвни групи. Всяка от тези системи за кръвна група може да включва множество кръвни групи, точно както системата ABO включва A, B, AB и 0.
Д-р Кобърли посочва, че някои примери за тези по-редки кръвни групи включват фенотипа на Маклауд, при който червените кръвни клетки на човек не експресират протеин. Подобно на групата ABO и Rh фактора, тези редки кръвни групи са генетични. Те също могат да бъдат свързани с различни състояния и симптоми, а поради генетичния компонент, те могат да бъдат свързани с определен расов или етнически произход. Например, сърповидно-клетъчната болест (SCD), състояние, което кара червените кръвни клетки да образуват форма на полумесец, засяга главно хора от африкански или латиноамерикански произход.
Хората със SCD често се нуждаят от повтарящи се кръвопреливания, които могат да повишат чувствителността на имунната система към кръвта на донора. Това кара около половината от лекуваните за болестта да развият антитела срещу множеството антигени, присъстващи в кръвните клетки на донора. Това се случва дори когато дарената кръв е съвместима с ABO типа и Rh фактора на пациента. След като развият антитела, тези пациенти се нуждаят от съвместима кръв, за да отчетат тези допълнителни имунни протеини. В противен случай тяхната имунна система може да атакува и унищожи дарената кръв, което бързо може да доведе до животозастрашаващи усложнения. Тези сложности на кръвните групи са една от причините кръвните банки винаги да се нуждаят от нови донори, посочва д-р Кобърли.
Съвместимост при кръвопреливане: Кой на кого може да дарява?
Лицето, което ще получи кръвта, трябва да има кръвна група, която не съдържа антитела, които ще действат срещу антигените в кръвта на донора, според sfatulmedicului.ro. Ето основните правила за съвместимост:
- Кръвна група A Rh+
- Може да дарява на: A Rh+, AB Rh+
- Може да получава от: A Rh+, A Rh-, 0 Rh+, 0 Rh-
- Кръвна група A Rh-
- Може да дарява на: A Rh-, A Rh+, AB Rh-, AB Rh+
- Може да получава от: A Rh-, 0 Rh-
- Кръвна група B Rh+
- Може да дарява на: B Rh+, AB Rh+
- Може да получава от: B Rh+, B Rh-, 0 Rh+, 0 Rh-
- Кръвна група B Rh-
- Може да дарява на: B Rh-, B Rh+, AB Rh-, AB Rh+
- Може да получава от: B Rh-, 0 Rh-
- Кръвна група AB Rh+
- Може да дарява на: AB Rh+
- Може да получава от: AB Rh+, AB Rh-, A Rh+, A Rh-, B Rh+, B Rh-, 0 Rh+, 0 Rh-
- Кръвна група AB Rh-
- Може да дарява на: AB Rh-, AB Rh+
- Може да получава от: AB Rh-, A Rh-, B Rh-, 0 Rh-
- Кръвна група 0 Rh+
- Може да дарява на: 0 Rh+, A Rh+, B Rh+, AB Rh+
- Може да получава от: 0 Rh+, 0 Rh-
- Кръвна група 0 Rh-
- Уникалният „универсален донор“, човек с тази кръв може да бъде дарявана на всеки.
- Може да получава само от: 0 Rh- (т.е. от своята група).
Кой може да дарява кръв в България?
В България кръводарител може да бъде всеки здрав човек на възраст от 18 до 65 години, за когото лекар прецени, че е в добро здраве. Това се прави както за защита на собственото здраве на донора, така и за предпазване на реципиента от предаване на заболявания или медикаменти, които биха могли да му навредят.
