Съдържание
Междинният секторен анализ на Комисията за защита на конкуренцията разкрива значителни изкривявания в конкуренцията по цялата верига за доставка на храни – от фермата до магазина. Изследването обхваща производството, преработката, търговията на едро, трансграничните доставки и пазара на дребно, за да очертае реалната картина на сектора и да постави основа за обществен дебат. На следващ етап изводите от анализа ще бъдат използвани за подготовка на конкретни регулаторни и административни мерки, насочени към подобряване на конкурентната среда.
„Нашата цел не е да стигматизираме отделни компании, а да създадем условия за разговор между всички засегнати страни и заедно да търсим решения“, заяви председателят на КЗК доц. Росен Карадимов, подчертавайки, че анализът следва да служи като отправна точка за реформи.
Най-сериозни нарушения – при млякото и млечните продукти
Ръководителят на екипа, изготвил анализа – Жельо Бойчев, член на КЗК – представи данни, според които вертикално свързаните пазари оказват пряко влияние върху конкуренцията на дребно. Най-остри деформации се откриват във веригата на доставки на мляко и млечни продукти.
За периода 2020–2024 г. производството на сурово краве мляко е намаляло с 25%. Понижения има и при прясното мляко (–8%), сиренето (–9%), кашкавала (–14%) и яйцата (–17%). В същото време вносът на млечни продукти се увеличава с цели 43%. Високата концентрация в сектора налага преглед на разрешените през последните години сливания и придобивания.
Анализаторите отбелязват, че липсата на единни национални стандарти за качество, слабият контрол от страна на институциите, нарастващите разходи за производство и недостигът на работна сила допълнително затрудняват производителите и преработвателите.
Различна концентрация на вериги по региони
Докладът разглежда и географското разпределение и ценовите политики на големите търговски вериги. Според КЗК България е сред страните с най-ниски регулаторни бариери за навлизане на нови търговски обекти – както при стартиране на дейност, така и при ежедневната им работа. За сравнение, в редица държави от ЕС, включително Австрия и Германия, ограниченията са значително по-строги – от правила за местоположение на магазините до регулации на работното време.
За първи път е представена и „конкурентна карта“ на страната. Тя показва силна конкуренция в големите градове като София и Пловдив, където присъстват множество вериги. В други региони броят им е ограничен до 3–5, което води до значителни пазарни дисбаланси.
Цените в магазините в цялата страна остават сходни, въпреки огромните различия в покупателната способност. Приходите на човек в София достигат 55 000 евро годишно, докато във Видин са едва 7 122 евро.
Високи търговски надценки – без доказателства за манипулации около еврото
КЗК анализира поведението на десет големи търговски вериги през юни, юли и август тази година. Изводът е, че няма данни за координирано и спекулативно повишаване на цените във връзка с въвеждането на еврото.
В същото време веригите прилагат много високи търговски надценки, които се формират от значителни отстъпки от производителите, комбинирани с допълнително начисляване върху доставните цени.
При млякото надценките стигат до 77%, при сиренето – до 82%, а при кашкавала – до 91%. Според анализа подобни практики изкривяват пазара, ограничават ценовата свобода на производителите, намаляват печалбите им и правят по-трудни търговските преговори с веригите.
Препоръки и следващи стъпки
Сред ключовите препоръки в доклада са:
-
насърчаване на кооперирането между производители;
-
развитие на къси вериги на доставки;
-
въвеждане на национални стандарти за качество;
-
засилване на институционалния контрол;
-
целево подпомагане на преработвателния сектор;
-
по-голяма прозрачност в търговските практики на веригите.
КЗК планира задълбочени проверки в три основни направления:
-
структурата на пазара на дребно в икономически уязвими региони;
-
ценовата политика, включително отстъпките и надценките;
-
производството, преработката и търговията с мляко и млечни продукти.
„Очакваме чрез диалог с бизнеса и с ясното осъзнаване на обществената необходимост да започне процес на саморегулация и възстановяване на конкурентната среда. Ако обаче липсва такава готовност и бъдат установени сигнали за нелоялни практики или злоупотреби, комисията е подготвена да се самосезира и да предприеме действия“, подчерта Карадимов.
