Сериозно и трайно увеличение на цените на редица лекарства отчитат през последните месеци както фармацевти, така и пациенти. Данните показват, че поскъпването не е инцидентно, а тенденция, която засяга най-вече медикаментите, отпускани с частично покритие от Националната здравноосигурителна каса.
От фармацевтичния бранш са категорични, че увеличението няма връзка с предстоящото въвеждане на еврото. Основната причина е липсата на реален контрол върху цената, която определя производителят.
Поскъпването обхваща както лекарства по лекарско предписание, така и медикаменти, които се продават без рецепта. За пациентите това означава сериозно натоварване на месечния бюджет.
„За лекарства за кръвно досега плащах по 20–21 лева, а този месец сумата вече е 34–35 лева. Ползвам медикаменти и за сърце, и за диабет – разликата е огромна“, споделя Милчо Багашки.
Според Константин Качулев, председател на Регионалната фармацевтична колегия в Благоевград, има дори крайни случаи на драстично увеличение.
„Срещаме медикаменти, чиято цена се е повишила два или три пъти. Говорим за лекарства, които са стрували между 5 и 10 лева, а сега са в диапазона 20–25 лева“, посочва той.
Най-силно ефектът се усеща при лекарствата, които се изписват по Здравна каса, но изискват доплащане от страна на пациента.
„Ако едно лекарство струва 12 лева и касата покрива 10, пациентът доплаща 2 лева. Но при увеличение до 25 лева, касата продължава да плаща същата сума, а пациентът вече трябва да даде 15 лева“, обяснява Качулев.
От Агенцията по лекарствата уточняват, че цените на медикаментите без рецепта не се регулират от държавата. Производителят предлага цена, която държавата единствено регистрира, без да има правомощия да я определя.
„Контролът е върху търговските надценки – дали са спазени наредбите. Но никой не проверява реалната цена, на която производителят предлага лекарството“, допълва председателят на фармацевтичната колегия.
Макар държавата да определя цените на лекарствата, покривани от касата, чрез сравнение с цените им в десет други държави и да избира най-ниската, за много пациенти това не е достатъчна защита.
„По 90–100 лева на месец за лекарства – и това не стига. Хапчетата не са за цял месец. Налага се да търся заместители, защото така не може да се издържи“, казва Стойчо Георгиев.
Фармацевтите вече са свидетели на тежки избори, които пациентите правят на гишето.
„Имах човек, който се върна, защото нямаше достатъчно пари. От рецепта с три медикамента взе само антибиотика – най-важния“, разказва Качулев.
В опит да ограничи рязкото поскъпване, Министерството на здравеопазването въведе ново правило тази година. Фармацевтичните компании могат да искат увеличение на цената най-рано една година след последното ѝ одобрение, като ръстът е ограничен до нивото на официалната инфлация или до най-ниската цена на същия медикамент в референтните държави.
Въпреки това за много пациенти лекарствата вече не са просто здравна необходимост, а все по-труден финансов избор.
