Физическо лице ще може да обяви личен фалит, ако има дълг, надвишаващ 10 минимални работни заплати, и не е погасявало задължението си повече от една година. Това предвижда окончателно съгласуваният вариант на Законопроекта за несъстоятелност на физическите лица, чието обсъждане на второ четене започна в четвъртък.
Законът е сред четирите ключови условия за отпускането на втория транш по Националния план за възстановяване и устойчивост. България остава единствената страна в Европейския съюз без действаща правна рамка, която да позволява на физически лица да обявят фалит – както това се допуска за юридическите.
След като отхвърли алтернативните предложения прагът да е 6 или 12 минимални заплати, правната комисия се спря на варианта с 10. При сегашната минимална работна заплата това означава 10 770 лв., като сумата ще се увеличава с всяко бъдещо покачване на минималното възнаграждение.
Ако длъжникът не е внасял суми по задълженията си в продължение на 12 месеца, той ще може да подаде молба до съда за откриване на производство по личен фалит.
Процедура може да бъде открита и за съпрузи, които живеят в имуществена общност, както и по инициатива на настойник или попечител. Важно уточнение е, че задълженията трябва да са възникнали за лично потребление. Хора, регистрирани като еднолични търговци или упражняващи свободни професии, не могат да се възползват от тази процедура – за тях продължава да се прилага Търговският закон.
Друго изискване е длъжникът да е действал добросъвестно – да няма просрочени публични задължения към държавата и да не е увредил интересите на кредиторите си.
Таксата за откриване на процедура по несъстоятелност е символична – 10 лева. След това обаче длъжникът ще трябва да покрие разноските по делото, включително възнагражденията на синдика.
Една от ключовите реформи в закона е прехвърлянето на делата за личен фалит от окръжните към районните съдилища, за да се улесни достъпът на гражданите до правосъдие. Очакваният ефект е по-бързо и по-евтино разглеждане на делата, особено в по-малките населени места.
В рамките на производството ще се изготвя списък на кредиторите и ще се назначава синдик, който да ръководи процеса по осребряване на имуществото и удовлетворяване на вземанията. Разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс определят кои вещи са несеквестируеми – сред тях са вещи от първа необходимост, храна за месец, гориво за три месеца, както и инструменти за упражняване на занаят.
Работната заплата и пенсията на длъжника също не могат да бъдат отнемани, но само до размера на минималната работна заплата. Единственото жилище на длъжника остава неприкосновено.
Ако в срок от един месец не бъде намерен синдик, съдът ще може да назначи държавен съдебен изпълнител с поне 5 години професионален опит. За своята работа синдикът ще получава еднократно възнаграждение в размер на една минимална работна заплата при съставяне на списъка на кредиторите, опис на имуществото и план за погасяване. Допълнително се предвижда и възнаграждение от 2% от осребреното имущество, с изключение на случаите, когато длъжностното лице е държавен съдебен изпълнител.
С новия закон се слага край на явлението „вечен длъжник“, което през последното десетилетие беше обект на множество обществени дебати и неуспешни законодателни инициативи. Сега обаче изглежда, че законът ще бъде окончателно приет и ще даде възможност за ново начало на хора, изпаднали в тежко финансово положение.
