0
Съдържание
Зачестилите случаи на агресия от страна на т.нар. локали за някои изглеждат като нов феномен. Вътрешният министър дори използва тази дума, за да опише явлението. Но истината е, че това не е новост. От десетилетие насам предупреждаваме – с факти, сигнали, свидетелства – че този проблем набира сила. Днес вече не можем да си позволим да мълчим. Нуждаем се от спешно и адекватно законодателство, насочено към децата – както за тяхната защита, така и за обучение в превенция.
Трагичното е, че тези деца, ако не бъдат подкрепени и насочени навреме, израстват в агресори – мотористи с риск за живота, дрогирани шофьори, улични дилъри, психически нестабилни личности, понякога – престъпници.
Профилът им е отражение на съвременните социални и културни условия в България. За някои те са модерният образ на 90-те, но има една съществена разлика: докато предишните банди бяха сплотени около йерархия и интереси, днешните локали действат като глутница – многобройни, хаотични, често с белези на психични разстройства. Те не планират – импулсивни са, подражават на видяно в интернет, живеят водени от инстинкти.
Хиперактивни, с ограничен речников запас, боравят с изкуствени фрази. Поразяващо е, че в голямата си част не страдат от финансов недоимък. И въпреки това:
-
60% са неграмотни,
-
90% страдат от екранна зависимост,
-
и мнозина са емоционално отчуждени от родителите си.