През последните седмици в София се наблюдава рязък и синхронизиран скок на цените в заведенията за хранене. Не става дума за единични случаи или за отделни ресторанти с „смела“ ценова политика, а за масово явление, обхващащо както класическите ресторанти със сервиране, така и уличните павилиони за бързо хранене и кафенета. В много случаи цените са нараснали с около една трета само за две седмици.
Политологът Огнян Минчев коментира в социалните мрежи, че причините за този ценови натиск не са само икономически. По неговите думи, те са свързани с дълбоко вкоренени проблеми в институционалната среда и потребителската култура у нас.
Скокът в цените съвпада с наближаването на коледните и новогодишните празници — период, когато хората традиционно излизат повече, организират фирмени тържества и семейни събирания. Това е време на високо търсене и относително по-малка склонност на потребителите да се откажат от посещенията.
„Едно от любимите ми ястия в заведение, което посещавам от години, струваше 6,50 лв. преди две–три години. После стана 9 лв., след това 12 лв., а сега — 18 лв.“, споделя Минчев. „Много активно се подготвяш за еврото, бе, чорбаджи“, добавя той в социалните мрежи.
Скокът идва на фона на публичните протести на ресторантьорския бранш, когато временната мярка за 9% ДДС за заведенията по време на COVID-19 беше отменена. Тогава асоциациите предупреждаваха за масови фалити и затваряне на ресторанти.
Реалността обаче се оказа различна: вместо фалити, последва устойчив ръст на цените, който за около година и половина ги удвои. Сега към това се добавя ново увеличение от около 30%.
Споменът за ковид-периода допълнително изостря общественото недоволство. Докато в повечето европейски държави заведенията бяха затворени, а училищата — отворени, в България се случи обратното: кръчмите работеха, често пълни, а децата останаха вкъщи с месеци.
Днес психолози и социолози анализират дългосрочните ефекти на локдауните върху поколението Z. „Зле повлия“, пише Минчев. „И то не абстрактно, а видимо, ежедневно, от първия ред.“ В този контекст сегашните ценови скокове пораждат допълнително възмущение.
Сравненията с Европа са неизбежни. „С носталгия си спомням Виена, където образцов шницел струваше под 10 евро — и то преди година–две“, отбелязва той. Междувременно у нас олиото вече струва 5 лева и повече, докато в Испания същият продукт е около 1,5 евро.
Разликата не е само в цените, а и в реакцията на потребителите. „Когато там вдигнат цените безобразно, хората просто спират да купуват. Тук — псуваме тихо и плащаме.“
Политологът посочва и друг фактор: поведението на клиентите. „Твърде търпеливи сме, безропотни. И в същото време — мърляви в защитата на собствения си интерес. Махаме с ръка: ‚Абе, остави ги…‘“
Но този път той предлага решително решение: един месец без посещения на заведения — до края на януари. Без коледни вечери навън, без новогодишни банкети, без именни дни по кръчмите.
„До края на януари ще огладнеят като влашки вълци и ще върнат цените горе-долу там, където бяха през ноември“, аргументира Минчев.
„За зла круша — зъл прът. Пазарът е взаимен процес. Ако клиентът не защитава интереса си, никой няма да го направи вместо него.“
