Съдържание
Предстоящите избори отново повдигат въпроса за начина на гласуване и използваните технологии. В България досега се използват електронни машини с тъчскрийн, известни сред избирателите като „мадуровки“. На пръв поглед те изглеждат модерни, но опитът от редица държави, включително в развиващите се страни, показва сериозни проблеми с прозрачността и контрола.
Как работят „мадуровките“?
► Избирателят избира партия или кандидат на екрана.
► Машината записва гласа електронно.
► След гласуването се отпечатва разписка.
► Резултатите се извличат и обобщават електронно след края на изборния ден.
Тези устройства работят офлайн и уж гарантират сигурността на данните, но на практика софтуерът остава черна кутия – никой не може да провери дали кодът е коректен или дали машината не е манипулирана. Именно това е причината те да са обект на недоверие в много страни от третия свят, където изборните резултати често се оспорват.
Проблемите
-
Липса на прозрачност – гласът се съхранява само електронно, а разписката е еднократен контролен механизъм.
-
Софтуерна уязвимост – машините могат да бъдат манипулирани, а проверката на кода е практически невъзможна за гражданите.
-
Технически сривове – дори краткотрайна повреда може да блокира гласуването на цял избирателен район.
-
Неравен достъп – за хората, които не са свикнали с електронни устройства, процесът е объркващ и увеличава риска от невалидни гласове.
Алтернатива: сканиращите устройства
Сканиращите устройства комбинират хартиен вот с автоматизирано броене. Избирателят попълва бюлетина ръчно, която след това се сканира и отчита, а самата хартиена бюлетина остава в урна. Така се съхранява физически доказателство за вота и се намалява зависимостта от черната кутия на машината.
„Мадуровките“ могат да ускорят процеса на отчитане, но проблемите с прозрачността и контрола ги правят спорен инструмент, особено в държави с по-слаб изборен надзор. За избирателите е критично да знаят как работи системата и да имат доверие, че гласът им няма да бъде манипулиран.
