Светът никога не е бил толкова близо до енергиен колапс, след като войната в Близкия изток вече удря едновременно петрола, газа, корабоплаването и стратегическите енергийни маршрути. Ескалацията между Иран, Израел и Съединените щати през последните дни превръща кризата около Ормузкия проток в най-тежката заплаха за глобалната енергийна сигурност от десетилетия. Именно това предупреждение отправя и ръководителят на Международната енергийна агенция Фатих Бирол, според когото световната икономика е изправена пред „голяма, голяма заплаха“, а настоящият удар върху пазара надхвърля едновременно петролните шокове от 1973 и 1979 г. и газовия стрес след началото на войната в Украйна.
Военната картина в региона допълнително засилва тревогата. Според международни медии Иран е атакувал района на Димона, а Израел и САЩ продължават ударите по цели, свързвани с иранската военна и ядрена инфраструктура. Международната агенция за атомна енергия заявява, че не е отчела необичайни нива на радиация, но самият факт, че конфликтът вече се движи в близост до чувствителни ядрени обекти, рязко увеличава усещането за глобална нестабилност. Успоредно с това САЩ струпват допълнителни сили в региона, а американски и израелски анализи все по-открито говорят за възможна операция около Ормузкия проток и остров Харг — ключов терминал за иранския петролен износ.
Най-големият риск за световната икономика остава Ормузкият проток. През този тесен морски коридор преминава огромна част от глобалния износ на петрол и втечнен газ, а иранските ограничения и заплахи за миниране на Персийския залив вече поставят под въпрос свободното корабоплаване в целия район. Ройтерс съобщава, че Техеран е предупредил, че при атака по южното му крайбрежие или острови може да премине към масово миниране на морските маршрути, което на практика би превърнало целия Персийски залив в зона на блокирани доставки. Именно това кара енергийните пазари да реагират остро, а цените на суровините да продължат нагоре въпреки безпрецедентните интервенции.
На този фон Международната енергийна агенция, която координира стратегическите петролни резерви на 32 индустриализирани държави, вече е започнала постепенно освобождаване на 400 млн. барела — най-голямата подобна интервенция в историята. Но дори и тази рекордна мярка не успява да обърне тенденцията. По думите на Фатих Бирол светът вече е загубил около 11 млн. барела петрол дневно и около 140 млрд. куб. м газ, което превръща кризата в съчетание от два петролни шока и една газова криза едновременно. Именно затова предупреждението му е, че дори при допълнителни освобождавания на резерви това няма да бъде трайно решение, ако Ормузкият проток не бъде отворен.
Допълнителна тежест идва и от факта, че възстановяването няма да бъде бързо дори ако бойните действия отслабнат. Бирол и други анализатори предупреждават, че поне 40 енергийни обекта в девет държави вече са тежко засегнати, а връщането към нормален добив и транспорт може да отнеме месеци. Това означава, че рискът от енергиен колапс не се измерва само с днешната цена на петрола, а и с продължителния ефект върху инфлацията, логистиката, индустрията и домакинствата в целия свят. На този фон определението, че светът никога не е бил толкова близо до енергиен колапс, вече не звучи като драматично заглавие, а като реална оценка на мащаба на кризата.
