Честите местения на семейството му в детството оставят своя отпечатък върху Дейвид Линч. Смяната на училища и приятели оформят характера му като хаотичен, непостоянен и независим, което впоследствие го прави уникален режисьор със собствен стил и няколко култови филма.
Линч, носител на „Златна палма“, Почетна награда на Академията, две награди „Сезар“ и три номинации за Оскар, отбеляза 77-ия си рожден ден. Освен като режисьор, той е активен и като художник, актьор и музикант. Творчеството за него е непрекъснат процес, независимо дали проектите му стигат до завършек или не.
Според Линч разказването на истории не следва строго определен план. „Това е усещане, интуиция,“ споделя той пред Гардиън. Идеите си сравнява с риби: „Ако една ви вдъхнови, съсредоточете се върху нея, и други ще последват.“
Роден през 1946 г. в Монтана, Линч не остава дълго на едно място заради работата на баща си. Сред градовете, в които е живял, са Айдахо, Вашингтон и Вирджиния. Най-силно влияние обаче му оказва Филаделфия, където учи в Академията за изящни изкуства. Там среща бъдещата си съпруга Пеги Рийви и попада в мрачната атмосфера на града.
„Във въздуха на Филаделфия имаше страх, корупция и насилие,“ казва той пред Ню Йорк Таймс. Тази среда оставя траен отпечатък върху него и обяснява честото присъствие на престъпления в творбите му. „Страданието и смъртта са навсякъде, ако се вгледате.“
През 70-те Линч се премества в Лос Анджелис и записва кинорежисура в Американския филмов институт. Там създава първия си филм – сюрреалистичния „Гумена глава“. Впоследствие режисира и заглавия като „Човекът слон“, „Синьо кадифе“ и „Диво сърце“, което му носи награда в Кан.
Култовият сериал „Туин Пийкс“, създаден заедно с Марк Фрост, също се превръща в емблема на Линч. През 2017 излиза трети сезон, който затвърждава успеха на поредицата. Сред другите му забележителни филми е „Мълхоланд драйв“, определен от Би Би Си за най-добрия филм на 21-ви век. Лентата е загадъчна, подобна на сън, и следва сложен, нелинеен разказ.
Произведения като „Изгубената магистрала“ и „Вътрешна империя“ споделят същия мрачен, фрагментиран стил. Линч рядко обяснява значението на филмите си: „Киното е магически акт,“ казва той. „А магьосниците не разкриват своите тайни.“
