До 15 септември трябваше да има поне заявка за ваксинация на овцете срещу шарка, но такава все още липсва. Това заяви Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА), в интервю за БНР. Той съобщи, че предстои среща с изпълнителния директор на БАБХ, д-р Патарински, за да се уточнят подходите и да се ускори процесът на вземане на решение.
Разногласия относно подхода за ваксинация
Според Караколев, най-малкото зло би било прилагането на локална (т.нар. кръгова) ваксинация. Няма как да има пълно единодушие в сектора, тъй като има няколко възможни варианта, а фермерите трябва да бъдат информирани за последствията от всеки от тях.
- Локална ваксинация: Ограничава се до определени зони, което води до рестрикции само в тези райони.
- Поголовна ваксинация: Обхваща всички стада.
- Гръцкият сценарий: При него липсата на ваксинация би блокирала износа на овче месо и млечни продукти още през пролетта.
По време на четири регионални срещи станало ясно, че мненията на фермерите са силно поляризирани, тъй като не са добре информирани за спецификата на проблема. „В Кърджали казват: ‘Нямаме нужда от ваксина, имаме само едно огнище‘. Не е така обаче в Хасково, където тяхната черга гори. Те са силно притеснени и не искат да стигат до нивата в Пловдив“, обясни Караколев. Той допълни, че в Стара Загора и Пловдив се извършва масова незаконна ваксинация, което държавата не трябва да допуска.
Държавното забавяне – основен проблем
Караколев посочи, че настоящата ситуация е пряк резултат от „бавенето на държавата, защото не се взима решение за ваксината“. Той разясни, че според правилата на ЕК кръвни изследвания не са задължителни, за да се пристъпи към ваксинация, като даде за пример случая от Велинград миналата година, когато се е настоявало за унищожаване на стада въз основа на клинична картина.
Коментар за цената на сиренето и бъдещето на сектора
По официални данни овчето сирене се изнася на 6,20 евро за килограм. Караколев коментира и изказването на млекопреработвателя Димитър Зоров, който изрази съмнения относно броя на стадата в страната. „Зоров може да си говори както иска. Има експертна статистика за млякото, влязло в преработвателните предприятия. У нас има регистрирани 300 000 овце. Голяма част от поголовието се отглежда за месо. Освен млякото, което влиза в предприятията, има още толкова, реализирано от самите фермери. Те си правят сирене за собствена консумация. Повечето от фермерите вече са регистрирани за директни продажби на пазара“, заяви Караколев.
Той прогнозира, че Зоров изразява тези съмнения, защото преработватели като него ще станат „излишни“, след като фермерите започнат да се кооперират и да създават собствени преработвателни предприятия. „Това е естественият ход на развитие, както в Западна Европа. У нас все още е така, защото единият мачка другия, понеже има голяма пазарна сила. Това се опитваме да променим, но не става с магическа пръчка. Първо трябва да има условия да се развива“, заключи Караколев.
