България се готви да отбележи един век от създаването на Института по памука в Чирпан, но днес тази култура отново е в центъра на вниманието, благодарение на връзката си с военната промишленост. Плановете за изграждане на най-големия завод за барут в Европа в Сопот повдигнаха въпроса за бъдещето на памукопроизводството у нас, тъй като памукът е основна суровина за производството на барут.
Според проф. д-р Нели Вълкова, българският памук е перфектен за тази цел, тъй като е късовлакнест, но с изключително здраво влакно, което отговаря напълно на изискванията на военната промишленост.
Въпреки че интересът към културата се е увеличил след влизането на България в ЕС (от 2-3 хиляди декара през 2002 г. до 20 000 декара днес), това е крайно недостатъчно за нуждите на бъдещия завод.
„Все още никой от политическите лица не се е обърнал към нас и все още не сме наясно по какъв начин наистина смятат да осигурят суровина за барутния завод“, казва професор Вълкова.
Проблеми и перспективи
Основните предизвикателства пред памукопроизводителите са:
- Липса на техника: Няма собствени машини за бране и се наемат от Гърция.
- Липса на преработвателни предприятия: В България е останало само едно предприятие за първична преработка – „Текстилни влакна“ в Хасково.
- Неясна държавна политика: Липсва подкрепа и яснота относно осигуряването на суровина за военната промишленост.
Въпреки всичко, отглеждането на памук в България е изключително перспективно. Той е устойчив на суша и дава добри добиви, дори без поливане. В Института по полските култури в Чирпан дори са създадени сортове с естествено оцветено кафяво влакно, което може да се използва както в текстилната, така и във военната промишленост.
