„Един червен картон уби Гунди. Да, това е истината, казана без обяснения.“ Това разкрива в рубриката „Интересните с Лили“ в сайта на „България Днес“ проф. Иван Чалъков – УНГ специалист, профилиран в онкологичната хирургия на глава и шия, на когото стотици български пациенти дължат живота си. На 77 години и с над 51 години стаж като хирург, той е сред най-възрастните практикуващи хирурзи в България.
Наричан „Мъжкарят от ИСУЛ“, професорът всеки ден в 7:10 ч. е на работното си място в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Това е и клиниката, на която е посветил целия си професионален път.
Доверявали са му се най-различни хора, включително и някои от най-обичаните български артисти: Емил Димитров, Татяна Лолова, Иван Иванов, Станимир Трифонов и много други. Но най-любим измежду тях му е футболистът Георги Аспарухов – Гунди.
„Запознах се с него, когато бях стажант лекар. Показвал ми е сухожилната разтеглица на десния си крак. Толкова беше наранено това му ходило, все едно трактор му беше минал през крака. Аз пазя и досега вестника 7:2 от 17 ноември 1968 година, когато Гунди вкара три гола. Той беше един голям човек. За него даваха много пари навремето, но системата беше такава, че нямаше възможност да отиде да играе в чужбина.
Но аз пак ще кажа, че един червен картон го уби. Хората я знаят тази история, но във филма на Иван и Андрей не я показаха. Гунди почина заради това, че беше изгонен на един мач, а седмица след това „Левски“ имаше финал за Купата. Ако не беше се случило това, той щеше да отиде на лагер с отбора и нямаше да пътува с колата си. И аз на Иван и Андрей им казах, че има неща, които не са верни във филма, но то пък той не беше документален, та ги разбирам,“ казва професорът.
С днешна дата докторът ходи на мачове на „Левски“, когато му се обадят старите левскари. „Много сме ходили с товарни вагони – Стара Загора, Варна, Перник, навсякъде беше много бойно. Спомням си като играха с „Миньор“ – Перник, 1:1 завърши мачът, като ни подгони оная публика през един сняг, едва стигнахме до влака, за да се приберем. Много бой щяхме да ядем,“ смее се докторът.
