Медицинските хеликоптери в България отново са във фокуса на общественото внимание, след като смъртта на мъж в планината постави остро въпроса защо системата за въздушна спешна медицинска помощ не спасява достатъчно животи почти две години след старта си. Случаят отново отвори важния дебат за това защо спешната помощ по въздух у нас продължава да работи ограничено, защо медицинските хеликоптери рядко се използват при тежки пътни инциденти и защо изграждането на цялостната система остава видимо забавено.
На теория системата за въздушна спешна медицинска помощ трябва да осигурява бърз достъп до мястото на инцидента, навременна медицинска реакция и транспортиране на пострадалите до болница в рамките на т.нар. златен час. На практика обаче медицинските хеликоптери в България се използват основно при спасителни акции в планината или за транспорт на пациенти между лечебни заведения. Това показва, че ключовата функция на въздушната спешна помощ – първичната мисия до мястото на инцидента – все още не се изпълнява в необходимия мащаб.
Данните показват и сериозно изоставане спрямо други европейски държави. За близо две години в България са извършени около 200 мисии, докато само за една година в Австрия те са над 21 000. Това сравнение ясно очертава колко ограничено остава използването на медицинските хеликоптери у нас и защо обществото поставя въпроса дали системата за въздушна медицинска помощ реално работи с пълния си потенциал, става ясно от репортаж на NOVA.
Един от основните проблеми е малкият брой първични мисии – случаите, в които хеликоптерът излита директно към мястото на катастрофа, тежък инцидент или спешен случай, за да транспортира пострадалия до болница. Именно този тип спешна реакция е в основата на модерните системи за въздушна медицинска помощ в Европа. В България обаче тези мисии остават твърде малко, което поражда съмнения за липса на достатъчна координация, готовност и реална оперативна ефективност.
Сериозен проблем продължава да бъде и изграждането на базите за медицинските хеликоптери. Към момента функционират само бази в София и Сливен, въпреки че първоначалният план предвиждаше шест бази, които да гарантират по-добро териториално покритие и по-бърз достъп до спешна помощ по въздух. Недостатъчната инфраструктура силно ограничава възможностите на системата и поставя под въпрос нейната готовност да реагира своевременно в различни части на страната.
Според Димитър Димитров от Българската лавинна асоциация основният проблем е, че липсва добре изградена система в цялостния ѝ вид. По думите му въздушната спешна помощ е била дългогодишна кауза, срещала сериозна съпротива през годините заради финансирането. След осигуряването на европейска подкрепа проектът е бил задвижен, но най-важното – реално работещият механизъм между техника, бази, екипи и организация – така и не е изграден пълноценно.
Той отбелязва още, че страната на практика разполага с няколко медицински хеликоптера, но реално работи с „една и половина база“, което прави ефективното покритие почти невъзможно. Според него през последните две години първичните мисии са се извършвали основно по искане на Планинската спасителна служба, което показва, че системата е въведена по начин, който не позволява пълноценно използване при всички спешни случаи, включително при тежки катастрофи и травматични инциденти.
Според д-р Благомир Здравков, член на експертния съвет по авиационна медицина, най-сериозният въпрос остава защо основната цел на въздушната спешна помощ – бързата реакция в рамките на златния час – все още не се изпълнява в нужния обем. По думите му две години след старта на системата реалните първични мисии не са достатъчно, а именно те трябва да бъдат в центъра на дейността на медицинските хеликоптери в България.
От своя страна министърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски заявява, че в България лечебните заведения са сравнително равномерно разпределени и в много случаи въздушният транспорт не е задължително най-подходящото решение. Според него не при всеки инцидент трябва да се активира медицински хеликоптер, тъй като често пациентът може да бъде транспортиран достатъчно бързо с линейка до болница. Той подчертава също, че системата е нова и тепърва се развива, а екипите и пилотите все още трупат необходимия практически опит.
По повод трагичния случай в района на Мальовица министърът посочва, че хеликоптерът е излетял около 45 минути след подаването на сигнала. По думите му забавянето е било свързано с уточняването на координатите и със спецификата на трудния терен. Според наличната медицинска информация състоянието на пострадалия е било изключително тежко и дори по-бързото пристигане на медицинския хеликоптер вероятно не би довело до различен изход.
В момента България разполага с четири медицински хеликоптера, а наскоро е пристигнал и пети. Въпреки това въпросът не е само в броя на машините, а в цялостната готовност на системата за въздушна спешна медицинска помощ. Министърът посочва, че при встъпването на служебния кабинет са били открити неизпълнени ангажименти по изграждането на базите, а към момента нито една от планираните инвестиции не е напълно завършена. Така страната остава изправена и пред риск да загуби средства по Плана за възстановяване и устойчивост.
Според д-р Благомир Здравков обаче реално функционират само два хеликоптера, а част от наличните машини имат и технически ограничения. Сред тях е невъзможността някои от хеликоптерите да транспортират деца под пет килограма. Това допълнително поставя под съмнение реалната ефективност на медицинските хеликоптери в България и показва, че почти две години след началото на проекта системата за въздушна спешна помощ все още не работи с капацитета, който обществото очаква.
