Днес отбелязваме първата голяма Задушница за годината – Месопустната задушница. Това е ден, в който си спомняме за починалите си близки, отправяме молитви за душите им и изразяваме почитта си чрез установените от векове традиции. Тя винаги се пада в събота, в навечерието на Месни заговезни. След Сирни заговезни започват Великденските пости, които тази година започват на 23 февруари.
По традиция на този ден се раздава варено жито, подсладено със захар. Житото символизира възкресението и надеждата за опрощение на греховете. То напомня за връзката между живота и смъртта, както и за непрекъснатата връзка между поколенията.
Задължителна част от раздавките са хлябът или солените питки – символ на българските традиции и духовност. След посещението на гробищата у дома се поставя питка със запалена свещ за прошка на починалите. Виното, което символизира Христовата кръв, също присъства неизменно както на гроба, така и на трапезата.
Сред храните, които се раздават, присъстват и сладки изделия, а често се приготвя и нещо любимо на покойния приживе. Важно е храната да не се оставя върху гробовете, за да не бъде осквернена, а да се раздава между живите с думите: „Бог да прости!“.
Денят започва с посещение на църква, където се отслужва заупокойна литургия. Част от приготвените раздавки могат да бъдат занесени и осветени в храма. След това близките посещават гробището, преливат гроба с вода и вино, палят свещи, кадят с тамян и оставят цветя – символ на добродетелите и уважението към покойния.
След завръщането у дома се организира възпоменателна трапеза, на която задължително присъстват варено жито и питка. На Месопустна задушница е позволено да се консумират всички видове храни, включително месо, яйца и млечни продукти.
Традицията повелява на този ден да се избягва тежката физическа работа и излишната суета. Времето е отредено за смирение, молитва и спомен – за да запазим жива паметта за онези, които вече не са сред нас, но остават в сърцата ни.
