Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски постави директен ултиматум към Европейския съюз и България, заявявайки категорично, че конституционни промени няма да има, докато не бъдат изпълнени условията на Скопие.
Изказването му идва на фона на ясно разписаната и одобрена от всички държави членки на ЕС преговорна рамка, според която именно РСМ е длъжна първо да промени Конституцията си, за да започне реалните преговори за членство. Въпреки това Мицкоски отказва да изпълни поетия ангажимент и прехвърля отговорността върху Брюксел и София.
Позицията му бе изразена часове преди ключовото заседание на Съвета „Общи въпроси“ в Брюксел, на което европейските министри ще обсъдят напредъка на страните кандидатки. В проектозаключенията Европейският съвет ясно призовава Северна Македония да изпълни задълженията си, но Скопие отговаря с нови искания.
Мицкоски настоява за „железни гаранции“, че македонската идентичност и език няма да бъдат поставяни под съмнение и че повече няма да има двустранни въпроси – искане, което на практика противоречи на вече договорената рамка и опитва да пренапише правилата в движение.
Още по-остър е натискът към България. Премиерът на РСМ обвърза конституционните промени с настояване София да позволи регистрацията на организации като „ОМО Илинден-Пирин“, позовавайки се на решения на Европейския съд по правата на човека. По думите му това било „минимумът“, който България трябвало да направи, за да има доверие в процеса.
„Няма да влизаме в процес без ясен край. Няма да стане. Ние не искаме милост“, заяви Мицкоски, като обвини предишните власти в „капитулации и предателства“.
Премиерът отново повтори добре познатата теза, че Северна Македония вече била дала твърде много за европейската си перспектива – име, знаме, конституционни промени – и че „всеки път след изпълнено условие идва ново“.
Мицкоски призна и за провалени опити за посредничество от страна на влиятелни държави в ЕС и политици в Брюксел за двустранен диалог между Скопие и София. По думите му, от българска страна не е имало никаква реакция.
Така, вместо движение напред, Скопие за пореден път блокира собствената си евроинтеграция, поставяйки нови условия и прехвърляйки отговорността върху ЕС и България – ход, който все повече изглежда като целенасочен отказ, а не като път към компромис.
