Според анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), от 1 януари 2026 г. минималната работна заплата (МРЗ) може да достигне 1212 лв. (620 евро), което е увеличение с над 12,5%. Изчислението се базира на данните на НСИ за средната заплата през второто тримесечие на 2025 г.
Несъответствие между заплата и производителност
Според анализа, настоящият метод за определяне на МРЗ, при който тя е 50% от средната заплата за страната, не отчита разликата в производителността на труда в различните икономически сектори. Това води до изкривявания на пазара на труда.
От 2020 до 2023 г. темпът на нарастване на средните заплати изпреварва този на МРЗ, особено в секторите с по-висока производителност. През 2024 г. обаче, след въвеждането на новото правило, този тренд рязко се обръща. Ръстът на минималната заплата надминава значително ръста на производителността във всички сектори, което поставя под натиск нископроизводителните отрасли като селското стопанство и част от индустрията.
Негативни последици за пазара на труда
Административното увеличение на МРЗ може да доведе до няколко проблема:
- Повишени разходи за труд: Работодателите в сектори с ниска производителност са принудени да плащат по-високи заплати, които не се покриват от произведената продукция.
- Сив сектор и автоматизация: За да се справят с това, фирмите или преминават към неформална заетост(без договори и осигуровки), или инвестират в автоматизация, което намалява нуждата от човешки труд.
- Намаляване на официалната заетост: И в двата случая резултатът е намаляване на официалните работни места, особено в секторите с висок дял на заетите на минимална заплата.
Анализът на ИПИ показва, че настоящият подход за определяне на МРЗ има сериозни ограничения. Той не отчита секторните и регионалните различия в производителността, което създава системен дисбаланс и може да насърчи сивия сектор, вместо да стимулира устойчив икономически растеж.
