Тревожни данни за недостигът на медицински сестри в България. Близо 30 000 кадри са необходими, за да попълнят липсите в здравеопазването. През последните 30 години броят на медицинските сестри е намалял почти наполовина. Служителите в сферата на здравеопазването наблюдават тревожна тенденция – новозавършващите специалност „медицинска сестра“ нямат интерес към професията. С надежда да се ограничи този дефицит на кадри, от Министерството на образованието и науката предлагат специалността да бъде защитена и да отпаднат таксите за обучение.
Едва половината от новозавършилите специалност „медицинска сестра“ имат желание да практикуват. Липсата на интерес към професията води до осезаем недостиг на кадри в цялата страна. Средната възраст на медицинските сестри е 50 години, а всяка трета е на пенсионна възраст.
Лиляна Делева е старша медицинска сестра в столичната болница „Света Анна“. Има 43 години стаж, и макар вече да е пенсионер, продължава да работи в Клиниката по анестезиология и реанимация, защото обича работата си:
„Мъчно ми е да оставя сестрите без мен, да им е по-леко, работата е страшно много. Изключително тежко е, тежък труд, който не е влязъл в такова отделение, болни, стрес, мъка, пациенти между живота и смъртта и това се преживява от нас.“
С тъга споделя, че у младите днес липсва интерес към професията:
„Наблюдавам стресираност от тяхната страна и не такава отдаденост както беше по наше време. Поколенията са различни, нашето беше отдадено, сега имат повече възможности – може да ходят в частни болници, в чужбина, при нас го нямаше, на нас животът ни беше болницата.“
И изпитва тъга по отминалите времена, когато е имало достатъчно медицински сестри на работното ѝ място:
„Беше по-добре, сега нямаме време да се видим за пет минути, всичко е само бързане.“
Владислава Славова е акушерка и операционна сестра във Видин. Когато започва работа преди повече от 20 години е най-младата в болница, и към днешна дата продължава да е най-младата медицинска сестра. Признава, че на нея и колегите ѝ се налага да работят на повече от едно място:
„Това води до физическа умора и бърнаут, това не се променя години наред и човекоресурсът е най-скъпото нещо, което години наред не е оценено в здравеопазването.“
Според нея предложението „медицинска сестра“ да е защитена професия, е добро, но не достатъчно:
„Държавната такса не е толкова висока и не е различна от тази за другите специалности, който иска да учи ще намери финансиране. Вече има политика болници да финансират обучението на кадри, за да останат в болницата, заплащането няма да реши проблема, напротив, фокусът трябва да е към промяна на законодателството, за да може тази професия да е примамлива на пазара на труда.“
Макар да има малко желаещи да упражняват професията, все още се намират млади, които искат да помагат. Сред тях е Мариела Будина – старша сестра на Клиника по УНГ. От 6 години практикува. Работила е за кратко във Великобритания, но се връща да се развива в България:
„Първият мотив е трудовото възнаграждение – ако има адекватно и тук, ще останат кадри.“
В курса ѝ са започнали да учат 60 души, около половината обаче се реализират:
„Заплащането е основен фактор, но не ме е спирало да се върна тук, тук е на ниво медицината, тук пациентът по-лесно има достъп до медицина отколкото в чужбина.“
В Клиниката по уши, нос и гърло, в която работи на 12-часова смяна, има две сестри, а за да няма свръх натоварване трябва да са двойно повече:
„Те се натоварват, с тази липса на кадри отразява се на лекарите и на пациентите. Стресът идва от липсата на кадри и сестрите изморяват от дългите 12-часови смени.“
За това е на мнение, че ако специалността бъде защитена и освободена от такси, това ще облекчи доста от желаещите да я изучават:
„Някои финансово не могат, това ги спира, а имат желание.“
И все пак, както казват медиците, има изключения. Така наричат новозавършващите, които след изкаран стаж, са решени да останат в здравната система. Като Елена Вирянска, която е 4 курс студент. И е убедена – ще практикува и то в България. Споделя, че за нея заплащането не е най-важното:
„Не е най-важно, кое е най-важно, това че помагаме на хората, защото ако всеки тръгне да заминава в чужбина, няма да останат кадри, които да помагат на българското здравеопазване.“
И докато се намерят стимули за младите, Лиляна и нейните колеги са категорични – ще продължат да работят. Защото медицината за тях не е просто професия, а мисия – да помагаш и спасяваш човешки живот, съобщава БНТ.