Ден на двама светци, посветили живота си на вярата, добродетелта и служението на хората
Днес, 12 октомври, Православната църква отдава почит на преподобни Козма Маюмски – един от най-известните песнописци на християнството, и на Свети Мартин Милостиви – символ на милосърдието и любовта към ближния.
Преподобни Козма Маюмски – песнописецът, който възпя вярата
Свети Козма е роден в Йерусалим през VIII век. Останал сирак още като дете, той бил осиновен от Сергий – високопоставен служител в арабския халифат и баща на свети Йоан Дамаскин. Двете момчета – Йоан и Козма – израснали заедно и получили изключително образование.
Техен учител бил монахът Козма от Калабрия, освободен от робство при сарацините, който им преподавал богословие, философия, математика, музика и поезия. Под негово ръководство двамата се превърнали в едни от най-учените духовници на своето време.
След като станали монаси в манастира на св. Сава Освещени край Йерусалим, Йоан и Козма се посветили на богословската борба срещу иконоборческата ерес и на създаването на богослужебни песнопения. Козма се прочул като велик песнописец – неговите химни и канони и днес звучат в православните храмове.
След смъртта на Маюмския епископ св. Петър, Козма бил избран за негов наследник. Като архиерей се отличил със смирение, кротост и благост, а Църквата го възпоменава като „мъдър, приветлив и незлобив, нравствено чист и праведен“.
Преподобни Козма се упокоил в дълбока старост, оставяйки след себе си духовно богатство, което вдъхновява поколения вярващи.
Свети Мартин Милостиви – човекът, който раздели плаща си с бедняка
На 12 октомври се чества и паметта на Свети Мартин Милостиви, епископ на град Тур в Галия (днешна Франция). Роден в езическо семейство, той се запознал с християнството още в детството си и мечтаел да посвети живота си на Бога.
Когато бил войник, Мартин срещнал полугол просяк в студен зимен ден. Без да се поколебае, той разсякъл на две своя плащ и дал половината на бедния човек. Същата нощ Христос му се явил в сън, облечен в тази половина от плаща – знак на божествена благодат и потвърждение на неговата вяра.
Мартин приел кръщение, напуснал армията и заживял в молитва и смирение. Основал манастир и по-късно бил избран за епископ на Тур. Известен бил с чудесата, които вършел в името на Бога – най-прочутото от тях е изцелението на прокажен в Париж, когото светецът целунал и излекувал мигновено.
Хората го нарекли Мартин Милостиви заради безкрайното му състрадание и любов към страдащите. Той починал на 80 години през 400 г., а от гроба му и до днес се вярва, че стават чудеса.
Денят на преподобни Козма Маюмски и свети Мартин Милостиви ни напомня, че истинската вяра се изразява не в думи, а в дела – в смирение, доброта и любов към другия.