Към 1 май 2025 г. около 20% от българите – над 1 186 000 души – са с прекъснати здравноосигурителни права. Това сочат данни на Националната здравноосигурителна каса, цитирани от Bulgaria ON AIR.
Заради този висок дял на неосигурени граждани, България се нарежда сред водещите страни в Европейския съюз по т.нар. „катастрофални“ разходи за здраве. Терминът се използва за случаи, при които разходите за лечение водят до сериозни финансови затруднения в домакинствата.
През 2024/2025 г. минималната месечна здравна вноска за неосигурени лица възлиза на малко над 37 лева.
Според проучвания, почти една трета от неосигурените са на възраст до 30 години. Най-многобройна е групата със завършено средно образование – над 56%. Следват хората с начално или основно образование (около 25%), а най-малък е делът на висшистите – малко над 11%.
Около 60% от неосигурените не работят. Над 13% от анкетираните посочват като основна причина за неосигуряването необходимостта от доплащане при ползване на здравни услуги – въпреки че би трябвало да са безплатни или с минимална такса.
По закон спешната помощ в България е безплатна за всички, независимо дали са осигурени. Въпреки това, злоупотреби не липсват. От Столичната спешна помощ отчитат, че 70% от подадените сигнали са за неспешни състояния.
„Няма как кръвно 150–160 или температура 38 градуса да се счита за животозастрашаващо. В други европейски държави този въпрос е уреден много по-елегантно – няма глоби, но има достатъчно висока такса при злоупотреба със спешни услуги“, обясни говорителят на Спешна помощ Катя Сунгарска.
От Националната агенция за приходите напомнят, че натрупаните задължения за здравни осигуровки могат да се погасяват както на място, така и онлайн чрез официалните платформи.
