Безработицата в страната продължава да намалява и в края на годината достига 3,2%, сочат данните на Националната статистика. В същото време броят на хората извън пазара на труда остава почти колкото този на заетите и дори нараства.
Над 2,4 милиона души у нас не участват в трудовия пазар. Повече от 40% от тях са учащи, но останалите близо 60% не работят по различни причини — от демотивация до заетост в сивия сектор.
Според Теодора Пачеджиева от КНСБ сред тях има и представители на малцинствени групи и хора със специални потребности, за които интеграцията е по-трудна както заради индивидуалните им нужди, така и защото пазарът на труда не е достатъчно адаптиран.
От бизнеса виждат именно в тази група потенциален резерв от работна сила. „Винаги може да се търси потенциалът на хората извън пазара на труда — това е желание на работодателите от години“, коментира Жасмина Саръиванова от БСК.
Безработните у нас са около 96 хиляди, като над 42 хиляди не са работили от години. Въпреки ниския общ процент, регионалните различия са значителни — в Северозападна България безработицата е близо 8%, а в Югозападна около 3,1%. В селата тя е с около 3 процентни пункта по-висока от тази в градовете. Най-много безработни са хората със средно образование, следвани от тези с основно или без образование.
Според синдикатите проблемът е структурен и изисква дългосрочна политика, насочена към инвестиции в човешкия капитал — образование, квалификация и по-добро заплащане.
Към края на годината заетите са над 2,9 милиона души, като над 73% работят в частния сектор. Въпреки това работодателите оценяват недостига на кадри на над 300 хиляди души и все по-често прибягват до наемане на работници от чужбина.
От КНСБ предупреждават, че вносът на нискоквалифицирана работна ръка може да оказва натиск върху заплатите. Като по-добра алтернатива синдикатите посочват връщането на българите от чужбина, но отбелязват, че усещането за корупция и липса на справедливо кариерно развитие често ги възпира.
Данните показват и друга тенденция — все повече хора продължават да работят след пенсиониране. От БСК насърчават т.нар. активно стареене и по-дълъг трудов живот.
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие също препоръчва постепенно увеличаване на пенсионната възраст като една от възможните мерки за стабилизиране на пенсионната система.
