Ако живеете сам в България, месечният ви бюджет трябва да е поне 1526 лв., за да покриете основните си разходи. За семейство с едно дете сумата нараства до 2748 лв., което е със 137 лв. повече спрямо миналата година. Тези данни бяха представени от КНСБ в последния им доклад за издръжката на живота в страната.
Президентът на КНСБ, Пламен Димитров, коментира ситуацията пред Нова телевизия: „Цените в София са по-високи от националната средна стойност, но проблемът далеч не е ограничен до столицата. Парите за издръжка растат, но и в немалко сектори се увеличават заплатите. Въпросът е: доколко това води до по-висока инфлация?“
Той подчерта, че въпреки номиналния ръст на доходите с 83% за последните 5 години, реалното увеличение (след инфлация) е едва около 30%. „Цените на хранителните стоки у нас достигат 87% от средноевропейското ниво, докато доходите ни остават едва на 66% от средното за ЕС, изчислено по паритет на покупателната способност“, акцентира Димитров.
„Няма как, при такава разлика, българите да не усещат натиск, въпреки нарастващите доходи“, допълни той, изразявайки недоволство от ситуацията: „Имаме най-високите цени на млечни продукти в ЕС за последните две години и половина. Това е недопустимо.“
Според Димитров е възможно да става въпрос за картелно поведение на пазара: „Казвам го като предположение, но нека КЗК да го провери. Няма логично обяснение как нашето краве сирене стига до 10 евро за килограм, при положение че в Гърция продукцията е по-ефективна.“
Идеята за създаване на държавни търговски обекти, известни като „народни магазини“, предизвиква разнопосочни реакции – от надежда до страх от връщане към централизирана икономика. „Не виждам нищо лошо държавата да опита. Но за да функционира, трябва да има пазарна надценка. Иначе няма как да оцелеят. Днес някои вериги имат по 300% надценка спрямо цената от производителя – това не е справедливо“, посочи Пламен Димитров.
По отношение на очакваното въвеждане на еврото, президентът на КНСБ обяви: „Очакваме от януари минималната работна заплата да бъде около 600 евро, а средната заплата вече е над 1200 евро. Това е част от плана за конвергенция.“
„Важно е обаче да не допускаме цените да изпреварват доходите – това ще подкопае ефекта от растежа“, категоричен беше той. Димитров обърна внимание и на проблема с работещите бедни: „256 000 души в България работят на минималната заплата – това са реалните работещи бедни. Около половин милион души са в зоната около минималната. Това не е нормално. Надявам се нещата да се променят“, заключи той.
