Липсата на внимание в семейството е водеща причина за насилието сред децата
Според проучване на социологическа агенция „Галъп интернешънъл Болкан“ $\text{}$ , 41,2% от българите смятат, че основната причина за насилието между децата е липсата на внимание в семейството.
Изследването е национално представително и е част от независимата изследователска програма на агенцията, финансирана със собствени средства. Проведени са 904 интервюта с пълнолетни граждани чрез стандартизирано персонално интервю „лице в лице“ с регистрация на данни чрез таблети, в периода от 1 до 14 октомври 2025 г.
Социолозите обясняват, че за българското общество семейството традиционно се възприема като основа на възпитанието и сигурността на личността. Затова гражданите смятат, че именно в семейната среда се коренят основните проблеми, които водят до девиантно и агресивно поведение сред подрастващите.
Други фактори за агресията и призив от „Галъп“
Анкетираните посочват лошата приятелска среда (15,5%) и социалните мрежи (15,1%) като следващи по важност причини за насилието.
От „Галъп интернешънъл Болкан“ призовават родителите да проявяват засилено внимание както към приятелския кръг на децата си, така и към начина, по който те общуват в онлайн пространството. Това изисква не само наблюдение, но и развиване на емоционална чувствителност и разбиране към дигиталната среда на подрастващите.
Ролята на интернет и училището
9% от запитаните виждат проблема в интернет като цяло – в информационното пространство извън социалните мрежи. Там често изобилства от съдържание, наситено с насилие и фалшиви послания, към които децата и тийнейджърите са особено уязвими.
За 9,2% причината е липсата на възпитание в учебната среда. От социологическата агенция коментират, че тези дефицити трябва да се компенсират с активна комуникация между родители, деца и училище. Образованието има основна функция да подготвя подрастващите за предизвикателствата в живота и да ги учи на начините за свързване с другите, допълват от „Галъп“.
Насилието ражда насилие и психичното здраве
Процентът запитани, които смятат, че причината за агресивното поведение е преживяно насилие, е 5,4%. Социолозите поясняват, че изразът „насилието ражда насилие“ е валиден в контекста на детската агресия. Всяко дете, преживяло или станало свидетел на насилие, без навременна емоционална подкрепа, има голяма вероятност в бъдеще само да прояви агресия или да стане жертва на подобни действия.
За 2,8% от анкетираните психичното страдание е причина за агресията при децата. Експертите обясняват, че макар процентът да е нисък, той показва определена чувствителност на обществото към темата за психичното здраве. Неразпознаването или неглижирането на подобни проблеми може да доведе до сериозни последици, включително и прояви на насилие, за които обществото често научава едва постфактум.
Чувствителност и комплексност
Изследването на „Галъп интернешънъл Болкан“ показва, че българското общество е силно чувствително към темата за детската агресия и осъзнава, че насилието не възниква изолирано и спонтанно. То е резултат от сложна комбинация между семейни, социални и психични фактори. Агенцията подчертава, че ограничаването и преодоляването на този тревожен феномен изисква комплексни усилия от страна на гражданите, образователните и държавните институции.
Анализ по полов признак
Анализът на социолозите по полов признак разкрива интересни тенденции: Липсата на семейна среда е основна причина за 43% от жените, докато сред мъжете този дял е 39%. Социолозите обясняват, че мъжете по-трудно признават дефицита на внимание в семейството.
Лошата приятелска среда е водещ фактор за 17,2% от жените и 13,2% от мъжете.
По отношение на социалните мрежи, мненията са почти идентични: 15,7% при мъжете и 14,8% при жените.
Липсата на възпитание в училище е посочена от 12% от мъжете срещу само 6,7% от жените.
Интернет като основен фактор е посочен от 9,9% мъже и 8,1% жени.
Повече мъже (6,4%) отколкото жени (4,5%) виждат преживяното насилие като причина за агресията.
Психичното страдание е ключов фактор за 3,4% от жените и 2,1% от мъжете, допълват от „Галъп интернешънъл Болкан“.
