Повече от 725 000 българи получават лични пенсии под официалната линия на бедност за 2025 г., и това няма да се промени дори след планираното осъвременяване на пенсиите от 1 юли. При общо малко над 2 милиона пенсионери, почти всеки трети попада в категорията на бедните, сочат изчисления на „Телеграф“, базирани на данни от Националния осигурителен институт (НОИ).
Статистиката обхваща всички видове пенсии. Дори след юлското увеличение и вдигането на минималната пенсия, стотици хиляди пенсионери ще останат под прага на бедност, който за 2025 г. е определен на 638 лева. В момента минималната пенсия е 580,57 лева – значително под този праг. С увеличение от 8,6% тя ще достигне 630,50 лева, което отново не достига линията на бедност.
Допълнително, самата линия на бедност не отразява актуалната икономическа реалност, тъй като се изчислява на база данни на Националния статистически институт от преди две години. В резултат реалният брой пенсионери, живеещи в лишения, вероятно е още по-голям.
Част от тези хора обаче продължават да работят, за да допълват доходите си. По официални данни, работещите пенсионери у нас са около 340 000. Трудовият им стаж се преизчислява служебно веднъж годишно – след 1 април. Хората, които си докарват допълнителни средства от хонорари или нерегламентиран труд, не попадат в тази статистика.
Освен това много самотни възрастни разчитат на вдовишки добавки от починал партньор. Увеличава се и броят на лицата, които получават втора или трета пенсия от частен фонд, паралелно с намалената държавна пенсия от НОИ.
Жените са в значително по-неблагоприятно финансово положение в сравнение с мъжете. Повечето получатели на минимална пенсия са жени – броят им е седем пъти по-голям от този на мъжете. Това се дължи на продължаващото неравенство в заплащането между половете – мъжете у нас получават средно с 13,5% по-високи заплати. Освен това жените често прекъсват трудовия си стаж заради грижите за деца и по-често работят на непълен работен ден.
Според данните на НОИ за първото тримесечие на 2025 г., приблизително всеки втори нов пенсионер не покрива изискванията за стаж и възраст. От общо 13 000 нови пенсионери, едва 7154 са изпълнили и двата критерия. Други 2156 души са се пенсионирали до една година по-рано и ще получават намалена пенсия до края на живота си, съобщава pariteni.bg.
Още 3065 души са се пенсионирали при навършени 67 години и с минимум 15 години действителен стаж. Средната пенсия за първото тримесечие е 929,51 лева. Мъжете получават средно по 1034 лева, а жените – 858 лева. Средната пенсия за стаж и възраст е 991 лева – 1107 лв. за мъжете и 924 лв. за жените. Пенсиите за инвалидност са средно 672 лева, докато бивши служители в системата на отбраната и МВР получават по 1672 лева месечно.
Средната пенсия вече надвишава 1000 лева в три области – Бургас (1024 лв.), Перник (1013 лв.) и София-град (1135 лв.). Над 900 лева е средната пенсия в областите Варна, Враца, Кюстендил, Пловдив, София-област, Стара Загора и Ямбол. Най-ниски остават плащанията в Кърджали и Силистра – по 773 лв., Търговище – 780 лв., и Разград – 767 лв.
Хората, които се осигуряват за втора пенсия в универсалните пенсионни фондове, разполагат със средно 5750 лева по партидите си към края на първото тримесечие, показват данни на Комисията за финансов надзор. Това е увеличение с над 600 лева на годишна база.
Над 4 милиона души, родени след 1959 г., се осигуряват в универсалните пенсионни фондове. Размерът на натрупаните средства зависи от осигурителния доход, периода на осигуряване, таксите и постигнатата доходност.
Към момента 5838 лица получават пожизнени пенсии от частни фондове – възможност, която се дава само при наличие на достатъчно средства в индивидуалната партида. За над 25 000 души обаче средствата не достигат за пожизнено плащане и те получават пенсии за ограничен период. Това означава, че след изчерпване на средствата ще останат само с намалената пенсия от НОИ.
Средният размер на втората пенсия е 232,36 лв., а средното разсрочено плащане – 508,03 лв.
