Съдържание
Делът на хората със здравно осигуряване у нас продължава да расте и вече надхвърля 95%. Това показват данните в новото издание на „Регионални профили 2025“ на Института за пазарна икономика (ИПИ) – факт, който поставя под съмнение широкоразпространеното твърдение, че голяма част от населението остава извън системата и натоварва държавното здравеопазване.
Според справката на НАП 6,138 млн. души имат активни здравноосигурителни права, докато около 293 хиляди са неосигурени. За последните десет години обхватът се е увеличил с почти 7 процентни пункта. Корекцията след преброяването през 2021 г. ясно се вижда в динамиката – по-точните данни за населението водят до по-точен процент на осигурените.
Областите със 100% покритие – и защо
Анализът по региони очертава силно различаваща се картина. Пет области вече са практически изцяло здравноосигурени:
Смолян, Разград, Кюстендил, Кърджали и Габрово.
Във Видин и Шумен покритието също е над 99%.
Общото между тези региони е по-възрастното население – голям процент от хората са пенсионери, а техните здравноосигурителни вноски се поемат от държавата. Това естествено води до почти пълно покритие.
Къде е най-нисък обхватът
На противоположния полюс са София област, Бургас, Сливен и Варна.
Причините обаче са различни:
-
в София област много хора работят в столицата и имат различни адресни регистрации;
-
в Бургас и Варна сезонната заетост в туризма води до временни прекъсвания на здравните права;
-
допълнителни фактори са сивата икономика, продължителната безработица и миграцията.
ИПИ предупреждава, че статистиката по области има ограничения – данните отразяват мястото на трудовия договор, което не винаги съвпада с постоянния адрес.
Какво означава високият обхват – и какво остава нерешено
Макар широкото покритие да показва, че системата обхваща почти всички българи като източник на приходи, стратегическите проблеми на здравното осигуряване остават.
В контекста на бюджетните дебати отново се избягва разговорът за реформи – въпреки че системата у нас продължава да функционира с единствен платец – НЗОК, модел, който ограничава конкуренцията и избора за пациентите.
Експертите предупреждават, че липсата на алтернативни осигурителни фондове води до:
-
слаб контрол върху разходите;
-
по-високи цени на услугите;
-
концентрация на власт в ръцете на един финансиращ орган;
-
ограничени стимули за подобряване на качеството.
Въпросът остава:
Ще се тръгне ли към реални реформи – като въвеждане на конкуренция между осигурителни фондове или лични здравни сметки – или и тази есен ще бъде повторена формулата „нямаме време, бюджетът следва досегашните политики“?
